– Тепрез каза ли нещо друго? – попита Серафина.
– Не, но взел нещо – картина. На Мария-Тереза.
Серафина си припомни портрета на красивата испанска инфанта с тъжни очи, пищни одежди и великолепни скъпоценности. Тя се бе удавила преди стотици години, когато корабът ù бил нападнат от пирати.
– Имаш ли представа защо? – зададе друг въпрос Сера.
Филомена поклати глава.
Серафина имаше още един, последен въпрос. Събра цялата си смелост, за да го зададе.
– Знаеш ли какво е станало с Хищниците? Един от тях, Син, беше ранен тежко.
– Не. Имало голям бой. Някои Хищници били ранени. Някои били убити. Във водата има тела. Не мога да ги погледна. Съжалявам.
Гласът ù се пречупи и Серафина разбра, че не бива да я притиска повече.
– Благодаря ти за всичко, което ми каза, Филомена – каза тя. – Сега какво ще правиш? Тук ли ще останеш?
– Si, si. Синът на дука, той скоро идва от Рома. Сега той дук. Той ме помолил да остана – тя стисна ръката на Серафина. – Но вие тръгва сега, принцеса. Тук не безопасно за вас.
Серафина я прегърна и отвори уста да се сбогува, когато Филомена се сепна.
– О, принцеса, аз забравила! Дукът оставил нещо за вас.
Тя забързано излезе от библиотеката и се върна с малка дървена кутия.
– Той ми дал това. Нощта, когато вие и принцеса Нийла дошли. След като си легнали. „Ако нещо се случи с мен, ти даде това на принцесата“, така ми казал. Аз го скрила в кухнята, под доматите.
Серафина отвори кутията. В нея имаше двайсет златни троки и малка раковина. Тя я вдигна към ухото си. Когато чу гласа на дука, сърцето ù се сви.
Скъпа моя принцесо,
Тази нощ получих новини. Чичо ви е жив, видели са го в Гибралтарския пролив. Източникът ми казва, че наистина се е насочил към Северно море, за да търси съюз с коболдите. Трябва да храним надежда в очакване какво ще ни донесат следващите дни.
Ако с мен се случи нещо, ако бъда взет в плен или убит, не се връщайте у дома. Отидете в Матали. Хищниците ще ви придружат с принцеса Нийла до императорския дворец. Маталийците са предани съюзници на Миромара и ще ви осигурят убежище. Ако не последвате съвета ми – а аз се боя, че именно така ще постъпите, знайте, че Серулия е много опасно място. Не рискувайте да ви видят. Във фабрата има тайно скривалище, на Базалтова улица, номер 16. Паролата е „морска звезда“.
Бъдете смела, принцесо. Бъдете предпазлива. Не вярвайте на никого.
Вечно ваш,
Армандо
Серафина остави раковината. Чичо ù Валерио, брат на майка ù и главнокомандващ на Миромара, беше жив. Заля я вълна от щастие и надежда. Ако той успееше да сключи съюз с коболдите, щеше да събере армия и да си върне Серулия. Морските гоблини бяха страховити бойци. Ако изобщо някой бе способен да победи нашествениците, това бяха те.
Щастието на Серафина рязко помръкна, когато в съзнанието ù изплува видението на Ава, което благодарение на заклинанието конвока всички бяха видели в пещерите на йелите. В него гоблините бяха нейни врагове, не съюзници. Тя се бе видяла да разполага войски на бойното поле. На другия край на полето бе събрана армия от гоблини. Един от тях бе пропълзял зад Серафина и бе замахнал с брадвата си към нея.
Тя си каза, че сигурно има някакво просто обяснение за това. Имаше четири гоблински племена: фойеркумпелите, хьолерблезерите, меертойфелите и екелшмуците. Може би едно от тези племена се бе съюзило с Трахо и именно с него се готвеше да се бие във видението.
– Сега отиваш на сигурно, да? – попита Филомена.
– Отивам в Серулия – отговори Серафина. Въпреки съветите на дука, тя знаеше, че трябва да го направи.
– Как стигнеш дотам? Лагуната пълна с войници. Никога не успееш така – заяви Филомена и посочи дрехите на Серафина. – Ако плуваш през Лагуна, трябва изглеждаш като лагуниера.
Серафина изпя илюзио. Косата ù стана розова.
– Не – рече Филомена. – Сега изглеждаш като анемона.
Серафина направи друго заклинание. Розовото се превърна в зелено.
– Сега изглеждаш като жаба. Направи коса като преди. Но дълга.
Серафина изпя поредното заклинание. Филомена се усмихна. Тя развърза червения копринен шал, който носеше около шията си, сложи го на главата на Серафина и го завърза отзад, като остави краищата да се веят във водата. После се отби в кухнята и се върна с чанта и няколко кутии с гримове.
– Гогски грим? Водата ще го отмие – каза Серафина.
– Този водоустойчив. Какво друго да ползват венецианските дами? – подсмихна се Филомена.
Тя очерта дебело очите на Серафина с мек молив, после ù направи бенка. След това ù сложи тъмночервено червило. Накрая свали златните си обици халки и ги сложи на ушите на русалката.