Отдръпна се да огледа резултатите от работата си и се намръщи.
– Дрехите не добре. Не може ли да изпее и на тях песен?
Серафина огледа черната си туника. Превърна я в дълга черна рокля. После в туника на цветя. В червена вечерна рокля.
Филомена клатеше глава след всяка трансформация.
– Не, направи я така – рече тя. Разкопча горните копчета на блузата си. Отдолу се разкри елегантно бюстие.
– Добре – съгласи се Серафина скептично. Изпя ново заклинание и в следващия момент горната половина на туниката ù се превърна в бюстие, а долната – в къса, ефирна пола.
– Si! Много по-добре! – одобри Филомена. – Само горното направи по-голямо.
Серафина отново запя. Бюстието се разшири и почти падна от тялото ù.
Филомена заклати глава нетърпеливо.
– No, cara, no. La tua sfaldamento![4]
Тя подпря щедрия си бюст с ръце и го притисна.
– Capito?[5] – запита.
– Да си направя гърдите по-големи ли? Те вече ми стигат до брадичката с това бюстие!
– Si! Maggiore![6] По-големи! – потвърди Филомена.
Серафина стегна бюстието и погледна надолу.
– Сякаш имам два хълма вместо гърди. С пропаст между тях – отбеляза тя. Огледа се във водата. – Нищо не виждам, освен гърдите си!
– Buono![7] И soldati[8] това ще виждат! – заяви Филомена. – Няма да ти гледат лицето.
Тя се изправи.
– Сега, няма плуваш така, само с лакти – подхвана тя, имитирайки резките махове на Серафина. – Лагуниерите плуват ей така.
Тя вирна глава, усмихна се подканващо и изпъчи гърди.
– Когато в Рим, държиш се като римлянин. Когато в Лагуната, държиш се като лагуниера. Мятай хълбоци! Пърхай с перки!
– Ще се опитам – каза Серафина колебливо, чудейки се как точно ще успее да размята хълбоци така, както ù показваше Филомена.
– Благодаря ти – каза тя и прибра в джоба си мокретите, които дукът бе оставил за нея. – За всичко.
Филомена махна с ръка.
– Вземи това – рече тя и подаде на Серафина кутиите с грим. – Не ми благодариш сега. Благодариш, когато преминеш Лагуна.
– Ако я премина – уточни Серафина.
После се гмурна в басейна и изчезна под водата.
Дванайсет
– Хей, русалке, ела насам! – извика ездачът на смъртта към Серафина. Носеше се заедно с още няколко войници, току над дъното пред един бар на Коренте Ларго, главното течение на Лагуната. Зяпаха я похотливо.
Макар сърцето на Сера да биеше забързано, по лицето ù нямаше и следа от страх. Тя плесна с опашка към тях и продължи да плува с изпъчени гърди, с високо вирната глава, с дълги черни коси, които се къдреха зад нея като лентовидни червеи в прилив.
О, богове, ами ако са ме разпознали? – помисли си тя.
Войниците на Трахо бяха навсякъде. Серафина знаеше, че трябва да напусне Лагуната възможно най-бързо. Отправи благодарност към Нерия за това, че е нощ. Тъмнината, гримът и дрехите ù я караха да изглежда съвсем различна от наивната малка принцеса, чието лице я гледаше от обявите с „Търси се“, закачени навсякъде. Войниците пиеха, а това също беше в нейна полза. Сера видя бутилки посидония – сладко вино, направено от ферментирали водорасли, и брак – пенливо пиво, което се вареше от кисели водни ябълки.
Докато плуваше надолу по течението, я последваха още подвиквания и подсвирквания. Тя ги пренебрегна високомерно. Магазините още бяха отворени. През витрините им виждаше как продавачите опаковат покупки. Кафенетата и ресторантите бяха пълни. Имената им, изписани със стотици миниатюрни биолуминесцентни животинки, грееха ярко. Над входовете към нощните клубове се полюшваха жилачите – едри медузи с веещи се под тях пипала, които жилеха всеки, който пробваше да влезе, без да плати вход.
Изглежда, тук нямаше отвличания и Серафина скоро разбра защо: Лагуната се бе превърнала в казарма за войската на Трахо и местните бяха нужни, за да се грижат за войниците. Гледката на нашествениците, които се чувстваха като у дома си в миромарски води, я изпълни с кипяща ярост.
Запази самообладание. Още малко остава, напомни си тя.
Подмина още едно кафене. Още два бара. Забеляза луксозно изглеждащ магазин за вино в дъното на течението, под обширна колония жълти корали. На около десетина метра след него, течението се разклоняваше на две. На нея ù трябваше лявото разклонение, което водеше на юг. Щом се махнеше от пълното с народ Коренте Ларго, можеше да си позволи да плува по-бързо.