Бавно и внимателно, каза си тя. – Мах по мах. Не се отпускай накрая. Почти стигна.
Докато минаваше покрай последния нощен клуб на течението, един войник, който се мотаеше заедно с приятелите си отвън, посегна и я хвана за китката. Серафина се стресна и се опита да се дръпне, но не можа.
– Не бързай толкова, bella – рече войникът. – Тази вечер ми се слуша песен на сирена.
Сирена? – помисли си Серафина с ужас. Очевидно беше прекалила с грима и с гърдите. Сирените пееха за пари и тази буца с мутра на морж бе решила, че и тя е сирена. Какво ще правя сега? Реши да не му се противи повече. Нямаше избор. Не можеше да си позволи да предизвика скандал и да привлече внимание.
– Какво си хванахте, сержант? – викна един от приятелите на буцата.
Серафина започна да се паникьосва. Ако я дръпнеше насред групичката войници, с нея бе свършено. Щеше да заблуди един пиян глупак, но останалите можеше да са по-трезвени. Ала вместо да я заведе при приятелите си, сержантът я поведе към меката светлина на една улична лампа. На стълба висеше една от обявите с нейното лице.
О, не, помисли си Серафина. – Това е още по-зле.
– Как се казваш, cara? – попита той. Дъхът му смърдеше. Куртката му беше разкопчана и огромното му шкембе преливаше над панталоните.
– Лизабета – отвърна бързо Серафина и се опита да го отдалечи от лампата.
– Свенливка си, а? Я да те огледам – рече той и я дръпна обратно към лампата. Очите му зашариха по лицето и тялото ù.
– О, да. Ще свършиш работа. Ако гласът ти е наполовина толкова хубав, колкото лицето, ще свършиш чудесна работа – заяви накрая.
Серафина се молеше той да не погледне към обявата, но боговете не я чуха. Погледът му се отмести от лицето ù и се обърна към обявата. После пак се върна на нея.
– Приличаш малко на принцесата престъпница – каза той и повдигна брадичката ù с пръст.
– Сигурно защото винаги предлагам на публиката си кралско представление – измърка Серафина.
– Колко?
Серафина нямаше представа колко струват представленията на сирените.
– Десет троки – каза тя наслуки.
– Това е безобразно много!
О, слава на боговете, помисли си тя. – Няма толкова пари.
– Може би някой друг път – успокои го тя в опит да се измъкне.
– Ето – каза сержантът и ù подхвърли десет златни монети. – И дано си струва всяко каури.
Без да пуска ръката ù, той я поведе към нощния клуб.
– Хайде. Аз и хората ми искаме да послушаме песента ти.
Сера бързо трябваше да открие изход от положението, но от страх почти не беше в състояние да мисли. Трябваше да се измъкне. Не биваше да пее. Войниците щяха да разберат, че не е сирена в мига, в който си отвореше устата.
Гласът ù беше силен и красив, и се справяше добре с магията, но гласовете на сирените имаха своя собствена, особена магия. И гласовете им, и песните, които пееха, бяха красиви до болка, толкова мощни, че слушателите забравяха всичко – за разочарованията си, за разбитите си сърца, за изгубената си любов и за провалените мечти. Някои се омайваха до такава степен, че забравяха и собствените си имена.
Какво щяха да направят, когато откриеха коя е всъщност? Щяха да я оковат и да я заведат при Трахо.
Сержантът я задърпа по един полуосветен тунел. Тук и там по стените бяха закачени съскащи магмени лампи. Мога да грабна някоя и да го ударя по главата, мислеше си тя. – Ами ако не уцеля? Или ако успея да го ударя, но не загуби съзнание? Ще се развика и ще дойдат и други ездачи на смъртта. Страхът ù бушуваше с такава сила, че заплашваше да погълне и последните остатъци здрав разум.
После чу нечий друг глас в главата си.
Мисли, Серафина, мисли. Държавното управление е като игра на шах. Опасността идва от много посоки – от пешката, но и от царицата. Трябва да играеш с мисъл за цялата дъска, не само за една фигура.
Това бяха думи на майка ù. Изабела ù беше дала този съвет сутринта преди докимито ù.
Играй с мисъл за цялата дъска, Сера, повтори си тях наум. – Мисли.
Двамата със сержанта приближаваха двойка врати в края на коридора. Иззад тях се чуваха разговори на висок глас и смях. Тя се опита да намали скоростта, с която плуваха, за да спечели малко време, но сержантът отново я дръпна за ръката. При дърпането, торбата, която носеше на рамо, се удари в тялото ù. Вътре нещо тракна.
Подаръците от Вража! Вещицата им бе раздала, на нея и на другите четири русалки, по няколко магически предмета, преди да избягат от пещерите на йелите: камъчета невидимки, мастилени бомби и шишенца с отвара.