Сера знаеше, че камъчетата невидимки няма да ù помогнат сега. Войниците щяха да я видят как изчезва. Просто щяха да блокират всички изходи, докато магията изчезне. Съмняваше се и в ползата от мастилена бомба. Войници, които яздят дракони и боравят с магмени бомби, едва ли биха се впечатлили от мастилен взрив.
Така ù оставаше само шишенцето с отвара. Това е Мойсеева отвара. Прави се от Мойсеев морски език от Червено море. Акулите я мразят. Може би и срещу ездачите на смъртта ще подейства. Това бе казала Вража.
Защо я мразят акулите? Какво им прави? – почуди се Сера. Тогава нямаше време да попита. Щеше да се наложи да я изсипе във водата в клуба и да се надява, че ще стигне до всеки от ездачите вътре. Но и тя щеше да стои в същата вода. Как щеше да се опази от ефекта на отварата?
Сержантът бутна вратите и те се отвориха. Серафина вече нямаше никакво време за мислене. Бръкна в торбата, извади шишенцето и го скри в шепа.
Сержантът заплува напред, влачейки я след себе си. Когато я зърнаха, войниците нададоха нестройни радостни възгласи. После заръкопляскаха. Сера се насили да се усмихне. Сержантът изкъшка мъжете, които седяха на бара, за да освободи място за нея. Когато те си намериха нови места, Сера скри ръце зад гърба си и свали тапата на шишенцето. Ясно ù беше, че трябва да действа бързо, преди възгласите да стихнат.
– Помогни ми – помоли тя шепнешком една плуваща наблизо морска кучка на родния ù език. – Вземи шишенцето и го излей във водата над главите на войниците.
Рибата даже не отвърна, а изплашено се стрелна напред и се изгуби от погледа ù.
– Помогни ми, моля те – обърна се тя на костенурски към една карета, която носеше бутилка вино върху черупката си. – Аз не съм сирена. Трябва да избягам, преди да са разбрали.
Бавно-бавно костенурката отговори:
– Ако... ти... помогна... те... ще... ме... убият... Аз... съм... затворник.
Серафина усети нещо меко да я докосва по ръката. Тя погледна през рамо. Зад нея стоеше октопод.
– Аз ще ти помогна – каза той на октоподски, – ако ти ни помогнеш да се измъкнем оттук. Взеха ни от домовете ни и ни поробиха. Искам отново да видя децата си.
– Ще ви помогна, обещавам – съгласи се Серафина.
Октоподът взе шишенцето и отплува.
Сержантът, който се бе разговорил с другите войници, сега млъкна. Посочи Серафина. Войниците започнаха да удрят с ръце по масите и да викат: „Пей! Пей! Пей!“.
Сера разтегли устни в изкуствена усмивка и вдигна ръка, за да замълчат. С крайчеца на окото си видя как октоподът се движи между и под масите и как изпълзява по една стена зад гърбовете на войниците, където цветът му се сля с този на стената. После осмоногото обърна шишенцето и заплува над главите на войниците, оставяйки след себе си белезникава диря от отварата.
Сера отчаяно се надяваше, че никой няма да вдигне поглед. Колко ли ù трябва на тази отвара да подейства? – запита се тя.
– Какво чакаш, моме? Пей! – викна някой.
Сера се опита да скрие паниката, която се надигаше в нея. Поклони се леко и бавно вдигна глава. Печелеше време.
– За мен ще бъде удоволствие – започна тя. – Но първо бих искала да ви разкажа историята на специалната песен, която ще изпея за вас...
– Майната ù на историята, сестро! – чу се друг глас. – Пей!
В този момент Сера видя как един от войниците се намръщи. Той сръчка сътрапезника си и посочи към една обява „Търси се“ на стената. На Сера не ù трябваше да я вижда отблизо, за да се сети чие лице стоеше под надписа. Войникът скочи от мястото си и посочи към нея. Стомахът ù се стегна от ужас. Край. Сега щеше да извика името ù. Щяха да я хванат и да я заведат при Трахо.
Но нищо такова не се случи.
Вместо да извика, войникът се прозя. Очите му се затвориха. Олюля се и падна обратно на стола си.
Още един войник падна, после още един и още един, докато почти всички в клуба се натръшкаха в безсъзнание. Само сержантът все още се държеше на опашката си.
– Ти... тигонаправи – заваляше той. Опита се да заплува към нея, но падна на пода.
Сера се огледа невярващо и усети как внезапно и силно ù се доспива.
Ето как работи отварата! – сети се тя.
Знаеше, че ако продължи да диша от нея, и тя ще изгуби съзнание и ще падне насред стотина от враговете си. Затова свали кърпата на Филомена от главата си и я завърза пред носа и устата си.
В този момент се появи барманът, който бе слязъл в мазето за още вино. Бутилките паднаха от ръцете му.
– Ненормалница! Какво си направила? – изкрещя той, облещен срещу безжизнените тела. – Няма да ме завлечеш със себе си. Няма начин – каза решително. Сграбчи един парцал от барплота, завърза го пред носа и устата си и заплува към вратата.