Заплува по Коренте Реджина. Тук-там по някоя магмена лампа осветяваше пътя ù. В оскъдната им светлина тя успяваше да види изпотрошените прозорци на плячкосаните магазини и останките на морски коне, загинали в битката. Глутници диви морски кучета гуляеха с мършата и ръмжаха от сенките.
Сера преплува едно пусто кръстовище между две течения, свърна и видя кралския дворец високо на хълма. Това беше единствената осветена сграда в града. Част от разрушенията, причинени от черноноктестите дракони, бяха оправени, но не всички. От източната външна стена все още липсваше огромно парче. Сера си спомни как драконите си проправяха път навътре, към кабинета на майка ù.
От западното крило на двореца излизаха и влизаха десетки войници на гърбовете на морски коне. Явно го използват за база, каза си тя. Проследи с поглед ездачите. Почуди се дали собственият ù кон Клио сега е тяхна собственост. А Силвестър, октоподът ù, той дали беше оцелял след нападението?
Без да излиза от сенките, тя продължи нагоре по течението, докато стигна Острокона. Фронтонът над входа беше паднал, а самият вход беше задръстен от боклуци. Тя си помисли за Фосегрим, либер мага, пазителя на знанието. Той никога не би допуснал доброволно нашествениците в този храм на знанието и покоя. Ездачите на смъртта със сигурност го бяха убили.
Сера се огледа наляво и надясно и бързо прекоси течението. Промуши се над боклуците, влезе в Острокона и се скри зад една колона с надеждата, че никой не я е видял. По-голямата част от първото ниво на библиотеката беше непокътнато. Рецепцията си стоеше на мястото. Отгоре лежаха чифт очила, сякаш собственикът им е отплувал за малко и скоро ще се върне. Тук и там по пода се виждаха счупени раковини.
Като всички морски острокони, и този в Серулия беше проектиран като черупката на наутилус[9]. Имаше дванайсет нива, в чест на дванайсетте пълнолуния в годината и тяхното значение за морето. За разлика от отделенията в черупката на животното, които бяха самостоятелни и изолирани едно от друго, отделенията на Острокона бяха отворени към един централен коридор, по който сега плуваше Серафина. Знаеше къде трябва да отиде – на шесто ниво, където се пазеха раковините за ранните години от управлението на династията на Меровингите.
Докато Сера плуваше все по-надолу, водата започна да става мастиленосиня, затова тя свали една лампа от стената. Спираловидният коридор, който познаваше добре, сега ù се струваше зловещ. Вляво и вдясно зееха врати като огромни отворени усти. През тях влизаха и излизаха ята бърнести бодлоперки и яркооранжеви гупи. Нямаше остроки, които да ги изгонят оттам.
Когато зави към пето ниво, някакво движение я стресна. Мигом извади кинжала си.
– Кой е там? – викна тя.
Отговор не последва.
– Не се страхувам да използвам ножа! – извика тя отново.
Чу се ниско ръмжене. Серафина бавно вдигна лампата пред себе си заедно с ножа. Видя тънки сребристи тела, черни очи и остри зъби. Глутница морски кучета. Не знаеше какво правят тук. Нито защо бяха толкова агресивни. После усети вонята. Тя свали лампата, която освети пода, и видя мъртвия мъж, когото кучетата ядяха.
– Мирно, кученца – каза тя и потръпна. – Няма да ви крада вечерята.
Накрая стигна шесто ниво. Вмъкна се вътре и заплува към рафтовете, където стояха раковините за Пътя на Мероу. Когато стигна, вдигна лампата, готова да грабне най-близката раковина и да започне да я прослушва.
Не можа да го направи, защото раковини нямаше. Рафтовете бяха празни.
Къде бяха? Възможно ли беше Трахо да ги е взел? Но откъде ще се сети, че в раковините за Пътя на Мероу може да има информация за местата, на които са скрити талисманите? Той не знаеше истината за края на Атлантида. Вража не му беше показвала кървавата песен на Мероу. Как беше възможно винаги да е на крачка пред нея?
Серафина беше отчаяна. Всичко зависеше от тези раковини. Преплува стотици левги, а се оказа там, откъдето започна.
Ято костури преплува край нея, бяха се насочили към един неосветен ъгъл на залата. Сера знаеше, че са нощни риби, и щом търсеха тъмни води, значи зората наближаваше. Беше време и тя да си потърси убежище, докато все още може. С натежало сърце заплува нагоре към първото ниво и върна лампата в скобата ù на стената. Тъкмо щеше да заплува към парадния вход, когато зърна светлина от лампи да пробягва по боклуците, натрупани там. Чу гласове да раздават заповеди.