Лава гореща, помогни,
от взора на враговете ни скрий.
Съскай, бълбукай, гори,
злите войници рани.
Лава смъртоносна, помогни,
оковите си стъклени счупи!
Махди се хвърли към Сера в момента, в който последната нота се отрони от устните ù. Дръпна я в тунела и затвори вратата с трясък. Бързата му мисъл спаси живота ù.
Взривът беше мигновен и толкова силен, че разтърси земята. Сера зърна ослепителна бяла светлина в процепа под вратата, чу как по желязната врата заваляха парчета от мебели и долови съскането и бълбукането на лавата.
След това настана тишина.
– Дали са... – започна тя.
– Да, мъртви са – потвърди Махди. – Никой не би оцелял след такъв взрив. Съмнявам се, че и къщата е оцеляла. Богове, Сера, какво беше това?
– Тъмна песен – каза тя. – Законна е, ако се използва срещу врага по време на война. Нямах избор, Махди. Или те, или ние.
– Знам. Имах предвид теб. Кога си се научила да правиш толкова силни фрагове? Познавам опитни военачалници, които не могат да го направят.
„Заради кръвния обет е“, помисли си Сера. Дал ми е уменията на Нийла със светлината и тези на Бека с огъня. Отвори уста да разкаже на Махди за новите си умения, или поне да се опита, когато иззад вратата долетяха викове.
– Идват още ездачи – каза Махди напрегнато. – Изглежда, Трахо е имал подкрепления пред къщата. Време е да тръгваме.
– Благодаря ви – каза майката на Сира, когато поеха по тунела. – Благодаря ви, че се върнахте за нас.
В светлината от фенера на Сера лицето ù изглеждаше бледо и измъчено. Дишаше тежко.
– Аз съм Калиста, между другото.
– Добре ли си?
– Раждам.
– Олеле. О, богове! – възкликна Махди и нервно прокара пръсти през косата си.
– В новото убежище има лазарет. Не е далече, на около половин левга – каза Сера. – Ще успееш ли да стигнеш дотам?
Калиста се позасмя немощно.
– Имам ли избор?
– Сера, ти я хвани за едната ръка, аз ще я хвана за другата. Сира, ти плувай след нас – разпореди се Махди.
Сера се надяваше, че ще могат да плуват по-бързо от миналия път, тъй като сега знаеха накъде да се движат, но надеждата се оказа напразна. Тунелите бяха много тесни и нямаше как да плуват тримата един до друг. На нея и Махди често се налагаше да плуват настрана, което ги забавяше. Зарадва се, когато пред очите им се появи първото разклонение.
Преди да стигнат до него, Махди спря внезапно.
– Задръжте за минута – каза той.
– Какво има? – попита Сера.
После ги чу: гласове. Приближаваха бързо.
– Успели са да минат – каза Махди. – При кръстопътя ще се разделим. Вие трите свийте надясно и плувайте колкото можете по-бързо към убежището. Аз ще тръгна наляво, за да ги отклоня.
– Не, Махди! – възпротиви се Серафина.
– Тръгвайте! – изсъска той. Извади една медуза от фенера на Сера, за да си осветява пътя, взе камък от земята и се стрелна в левия тунел. След секунда Сера чу дращене. Махди влачеше камъка по стената на тунела.
– Хайде – каза тя на Сира и Калиста. Спомни си предупреждението на Марко, че няма да я пусне обратно, ако по опашката ù се носят войници. – Трябва да плуваме бързо.
Поеха по дясното разклонение на тунела, като се стараеха да плуват колкото могат по-бързо. След няколко минути Сера видя втория кръстопът. Когато стигнаха до него, отново се чуха гласове.
Планът на Махди се бе провалил. Ездачите на смъртта не бяха тръгнали след него, идваха след тях.
Сера сложи ръце на раменете на Сира. Детето бе на не повече от осем години.
– Сира, слушай ме. Трябва ти да заведеш майка си в убежището, става ли? Можеш да се справиш. Сигурна съм в това.
Тя ù обясни какво да направят, за да ги пуснат в убежището, извади една лунна медуза от фенера и я сложи в ръчичките на Сира.
– Тръгвайте! – прошепна тя.
Когато Сира и майка ù изчезнаха от погледа ù, Сера заплува към другия тунел.
– Помощ! – завика тя. – Не можем да намерим убежището! Моля ви! Чува ли ни някой?
Този път планът успя. Ездачите на смъртта заплуваха към нея, не към Сира и Калиста.
– Видях я! – чу да вика един от ездачите. В стената на тунела се удари сребристо копие, на косъм от опашката ù. Ездачите на смъртта плуваха бързо, но Серафина, която беше отслабнала и заякнала от седмиците, прекарани по теченията, плуваше по-бързо. След няколко минути тя зърна края на тунела. От откритите води навън се процеждаха слънчеви лъчи. Тя се напрегна за последен път, заплува още по-бързо и се изстреля навън. Озова се срещу острокона. С последни сили прекоси течението и се вмъкна вътре. Пое направо към мрачните му дълбини. С думкащо сърце и болки в дробовете, тя влезе в една от слушалните и се скри под най-близката маса.