Басра даде знак на своята група.
– Напред!
Пещерата на Хагарла бе изпълнена с нетърпимата миризма на разлагащо се месо и Нийла се уплаши, че ще повърне. С усилие на волята се отърси от гаденето и продължи да плува, съсредоточена върху мисията си. На двайсетина метра от входа, проходът, през който влязоха, се разширяваше в огромна зала.
– Майко мила и безгрешна! – възкликна Нийла, изумена от гледката. Залата бе пълна с невероятно количество съкровища. Златни блюда, сребърни бокали, монети, стъкло, порцеланови вази, ковани брони, бижута, чаши, парчета огледало, бронзови статуетки, алабастрови и мраморни статуи, късове обсидиан, малахит и лазурит, няколко коли, множество велосипеди, метални кафеварки, прибори за хранене, перлени гердани, мечове, ножици – всякакви предмети, които лъщяха или блестяха, бяха струпани на огромна купчина с размерите на планина.
– Наасир, събери малко плячка – нареди Басра. – Останалите, започвайте да търсите.
Наасир извади от джоба си плетен чувал и започна да го пълни. Останалите започнаха да ровят из планината от съкровища.
Нийла започна да подхвърля лъскави парчета стъкло и скъпоценности с опашката си.
– Как изобщо ще намеря лунния камък в тази купчина? – запита се тя.
– Започни със сандъка на Хагарла. Стои до гнездото ù. Там прибира най-ценните неща. Бързо. Нямаме много време – подкани я Басра.
Нийла намери сандъка и с лекота го отвори. Взе да изважда огърлици, златни корони, скъпоценни камъни, перлени нанизи, дълги колкото опашката ù. След минути беше опразнила сандъка, но лунния камък го нямаше.
– Иди да помогнеш на другите с претърсването на купчината – каза Басра. Самата тя оглеждаше гнездото на Хагарла.
– Ей! – дочу се глух глас. – Май го намерих!
– Икраан? – викна Басра. – Ти ли си? Къде си?
– От другата страна на планината.
– Какво правиш? Взимай камъка!
– Хм, няма как, шефе – каза Икраан.
Нийла и останалите хвърлиха всичко и забързаха към Икраан. Тя се носеше във водата над друго гнездо, пълно с шест боричкащи се бебета дракони, всяко с размерите на голяма бяла акула.
Едно от тях държеше златен скиптър в ноктите си. Друго – кутийка от безалкохолно. В лапите на третото се виждаше бодлив морски таралеж. Четвъртото държеше шнорхел. Петото – главата на собственика на шнорхела. В ноктите на последното драконче проблясваше лунният камък.
Нийла спря да диша. Това бе талисманът на Нави, нямаше съмнение. Камъкът беше колкото яйце на албатрос, дълъг над петнайсет сантиметра. На цвят бе сребристосин и от дълбините му се излъчваше светлина.
– Колко сладко – изкоментира Басра с леден глас. – Спинкат с играчките си.
Бебетата ги чуха и започнаха да съскат. Едно от тях се опита да изпълзи от гнездото.
– Как ще вземем камъка? – попита Наасир.
На Нийла ù хрумна идея. Тя запя, тихо и нежно.
– Какво? – Басра не можа да повярва. – Как точно ще ти помогне това? Ще трябва да им видим сметката, едно по едно.
– Не, чакай, Басра! – спря я Нийла. – Виж!
Бебетата се полюляваха. Бяха спрели да съскат. Люспестите им клепачи се притвориха над жълтите очи. Нийла им пееше стара маталийска приспивна песен – майка ù я бе пяла, когато русалката беше малка. След няколко минути дракончетата бяха почти заспали, но едно от тях внезапно удари друго без видима причина. Всичките се пробудиха и отново се сборичкаха, съскайки. Нийла продължи да пее и след още няколко минути бебета най-сетне заспаха.
– Браво на теб! – прошепна Икраан.
Нийла спря да пее и заплува към гнездото. Тя бе тази, която трябваше да вземе лунния камък, тя и никой друг. Спря за момент, когато едно от дракончетата се размърда в съня си, после се насочи към онова, което стискаше камъка пред гърдите си. Бавно и предпазливо, Нийла отлепи ноктите му от талисмана и го взе. После се обърна към останалите и се усмихна.
Което беше голяма грешка.
Усети заслепяваща остра болка в гърба и изпищя. Изпусна лунния камък. Бебето дракон, от което бе взела талисмана, я беше одрало. Сега изсъска ядосано и захленчи за играчката си. От дълбоките бразди по гърба на Нийла потече кръв. Къдравите нишки се издигнаха във водата. Хленченето на брат им и миризмата на кръв събудиха и другите дракончета. Очите им рязко се отвориха, езиците им изскочиха от устите и всичките запълзяха към краищата на гнездото.
Примряла от болка, Нийла се гмурна и взе камъка. В следващия момент усети как Басра и Икраан я подхващат от двете страни. Наасир и Джамал грабнаха няколко скъпоценности от купчината на Хагарла и ги метнаха по бебетата, за да ги върнат в гнездото. Побеснели, че са ги лишили от вкусна, сочна закуска и че ги замерват с твърди предмети, всички бебета заврещяха с пълно гърло.