– Извадих невероятен късмет. Преди няколко нощи Коко дойде при мен паникьосана. Каза ми, че си тръгнала да търсиш „Деметер“ и че тя се тревожи за теб. Помоли ме да тръгна след теб. Две нощи преди това бях в двореца на вечеря с Трахо. Оказва се, че си има нова придобивка – една картина, която Рафе Тепрез е взел от дука. Направил ù е заклинание, за да не я повреди водата. Сега виси над една магмена камина и...
– И е портрет на Мария-Тереза, инфанта на Испания – довърши Серафина.
Махди я изгледа с недоумение.
– Как разбра?
– Възхитих се на портрета, когато за първи път влязох в двореца на дука. Той ми разказа, че му е далечна роднина.
– Трахо не спомена за това, но ми разправи историята на „Деметер“ и синия диамант на инфантата. Каза, че е много ценен и иска да го има.
– Иска, да – мрачно потвърди Серафина. Спомни си усещането, докато държеше камъка. Силата, която ù вливаше той, бе неповторима, едновременно плашеща и опияняваща.
– След като говорих с Коко, се разтревожих за теб, затова измислих начин да се махна от града – продължи разказа си Махди. – Отидох при Трахо и му казах, че за мен ще е голяма чест, ако ми позволи да намеря диаманта на инфантата. Той толкова се зарадва, че веднага ми разреши. Дойдох с дузина ездачи на смъртта.
– Наблизо ли са? – уплаши се Серафина.
– На около левга източно оттук. По мое предложение всички се пръснаха да търсят кораба. Освен мен. Аз тръгнах да търся теб.
– Никога няма да открият кораба и дори да го открият, няма да намерят диаманта – каза Серафина. – Инфантата беше единствената, която знаеше къде е, а аз току-що я освободих. Вече я няма. Корабът е празен.
– А диамантът?
Сера не отговори.
– Когато бяхме в убежището, ти ме помоли да ти разкажа какво става. Помоли ме да ти вярвам. Сега аз те моля да ми вярваш.
– Диамантът е у мен.
– Охо. Добре – Махди изглеждаше изумен. – И го намери на кораба?
Сера кимна.
– Странно – каза Махди.
– Защо?
– Трахо ни каза да открием кораба и после да претърсим дъното на половин левга северно от него. Каза, че инфантата е имала сокол, който е взел огърлицата с диаманта и е полетял с нея на север. Изпуснал я е на половин левга от кораба.
Серафина пусна ръката на Махди и рязко изправи гръб.
– Какво? Но това е невъзможно! Откъде знае? Само няколко души са знаели това и всичките са мъртви!
– Чакай, не разбирам... Какво са знаели?
– Не виждаш ли? Само инфантата, пиратът, който нападнал кораба, и хората, присъствали на нападението, са могли да знаят, че соколът е отнесъл огърлицата. Инфантата със сигурност не е казала на Трахо, а до вчера тя бе единствената, която би могла да го стори. Мей Фоо и екипажът му също не биха могли да му кажат. Според раковината, която изслушах, всички те са били обесени преди векове. Екипажът и пътниците на „Деметер“ също не биха могли да му кажат, тъй като всички най-вероятно са умрели в робство. Така че, откъде е научил Трахо къде е огърлицата?
Тя се намръщи.
– По-точно, откъде е научил къде би трябвало да е огърлицата?
– Какво имаш предвид?
– Инфантата излъгала Мей Фоо – обясни тя. – Огърлицата, която изпуснал соколът, била фалшива. Истинската тя скрила на кораба.
– Какво премълчаваш за този диамант, Сера? Защо е толкова важен? Защо рискува живота си заради него? Да не възнамеряваш да го продадеш, за да помогнеш на съпротивата? – попита Махди.
– Диамантът струва много повече от моя живот и никога не бих го продала. Той е мощен, Махди. Много мощен. Мисля, че благодарение на него оцелях след пътуването с инфантата. Неговата сила ме е предпазила.
Махди я гледа дълго, преди да продума.
– Има и други неща освен диаманта, за които не си ми разказала, нали?
– Исках да ти кажа. В убежището. И щях, ако не бяха нахлули ездачите на смъртта.
– Кажи ми сега.
Серафина погледна чайника.
– Може ли първо да пийна чаша чай? Ще ми дойде добре.
Махди ù наля. Тя пое чашата и започна да говори. Разказа му всичко, което се бе случило от момента, в който двете с Нийла бяха напуснали двореца на дука. Говори цял час.
Махди се облегна в стола си, зашеметен.
– Можеха да те убият, Сера – каза той. – Ездачите на смъртта. Оладелго. Рафе Тепрез. Опафагите. Защо не се върна? Защо не ми позволи да ти помогна?
– Хм, да видим... Защото нямах представа, че ти си Син? Защото така и не ми каза.
– И мислиш, че зад всичко това стои Ондалина? Мислиш, че Колфин е този, който е решил да отключи клетката на чудовището?
– Бях сигурна, че е Ондалина, преди да се видя с Астрид. Йелите бяха призовали и нея. Тя се би със звяра толкова храбро, а и се закле, че баща ù няма нищо общо с нападението над Серулия. Но после си тръгна. Не пожела да продължи борбата с нас. И вече не знам какво да мисля.