Махди обмисли думите ù.
– И аз не знам, Сера, но знам друго – историята, която ми разказа за сокола на инфантата и за фалшивата огърлица, е много добра новина.
– Защо?
– Защото Трахо вярва, че соколът е изпуснал истинската огърлица. Ако успея да намеря фалшивата и му я предам, той ще има фалшив талисман, но няма да го знае. Тогава той и Колфин, или който и да е този, който иска да освободи Абадон, няма да успее да го направи.
– Прав си. Налага се да намериш фалшивата огърлица, Махди – каза Сера. Обясни му точно къде е потъналият кораб, за да търси само на север оттам. Когато свърши с обясненията, на вратата се почука.
– Влез – каза Махди.
– Ти си будна! – възкликна Коко и заплува към леглото; Абелар я следваше по опашката. Тя силно прегърна Серафина. – Елена иска да знае дали ще искаш да вечеряш.
– Толкова късно ли стана? – учуди се Махди и погледна през прозореца. Водите бяха станали съвсем тъмни.
– Да ù кажа ли, че ще слезеш?
Серафина се усмихна.
– Да, кажи ù.
Когато Коко излезе, Махди се обърна към Серафина,
– Ще трябва да тръгна веднага след вечеря. Трябва да се върна в лагера – той се поколеба за секунда, после добави: – Сера, има новини за чичо ти. Добри новини, струва ми се.
– Какви? Какво е станало? –развълнува се тя.
– Не искам да ти вдъхвам напразна надежда, но са го видели във водите край Португалия начело на армия от коболди.
– Махди, наистина ли?
Той кимна и Серафина нададе радостен възглас.
– Чувам и че Порция Волнеро е напуснала Серулия в неизвестна посока.
– Някой знае ли защо? – попита Серафина. – Предателка ли е? На страната на Трахо ли е?
– Възможно е. Ако е така, може да е избягала, защото се е разтревожила какво ще се случи с нея, когато чичо ти си върне града.
– Ами Лучия? – попита Сера.
– Не знам. Не съм я виждал от няколко дни. Това леко ме изнервя. Лучия е като каменна риба, чиито отровни шипове се сливат с морското дъно. Най-опасна е, когато не я виждаш.
– О, Махди, това наистина е добра новина. Искам да се надявам, не мога да се въздържа, макар че малко ме е страх от надеждата – призна тя.
Лицето на Махди стана сериозно.
– И с право, Сера.
– Защо? Какво не е наред? – попита тя.
– Когато ездачите на смъртта нахлуха в Серулия, това бе нашествие. Когато Валерио се върне в града, нашествието ще се превърне в истинска война.
Той отново взе ръката ù и каза:
– Каквото и да се случи, искам да знаеш, че те обичам, Сера.
– О, Махди – прошепна тя.
– Обичам те от деня, в който те видях за първи път. В който наистина те видях – усмихна се той. – Когато слушаше някаква раковина и счупи морското ветрило, за да привлечеш вниманието ми.
– Какво? Нищо подобно не съм правила! То само се счупи!
– Аха, да. Сигурно.
– Махди! – викна тя. После се наведе към него и го целуна. Бавно и дълбоко. – И аз те обичам. Винаги съм те обичала. От момента, в който накара посланик Акмал да събори морското ветрило. За да привлечеш моето внимание.
– Сера – започна той, отново сериозен. – Не знам какво ще стане, когато чичо ти се опита да се върне в града. В момента местя хората от едно убежище в друго. Разчитам на помощта на Фосегрим и Черните перки. Трахо може да ги открие всеки момент и ако това стане... – той замлъкна, сякаш за да събере кураж да продължи, после бързо каза: – Искам да си разменим обетите.
Сера премигна.
– Махди, аз... ами... тоест... Много е неочаквано.
– Веднъж ти казах, че ти си моят избор. Аз твоят ли съм?
– Да – каза Серафина. – Завинаги.
– Тогава да го направим. Съседът на Карло и Елена е морски съдия. Казва се Рафаел. Вече говорих с него. Няма да правим пищна церемония, ти да ми обещаваш кралството, да ми родиш дъщеря и така нататък. Всъщност изобщо няма да има церемония. Няма да има бляскави пръстени и официални дрехи. Това едва ли е сватбата, за която всяка русалка си мечтае, но въпреки това ще е обет. Ще се вречем да бъдем заедно някой ден. Въпреки че Трахо иска да ни разкъса на парчета, заедно с всичко, което е важно за нас. Каквото и да се случи, искам да знам, че ти си моя и ти да знаеш, че аз съм твой. Завинаги.
Той отново взе ръката ù.
– Съгласна ли си?
Знам защо го прави, помисли си Серафина без всякакво чувство. Наближава война и той не е сигурен, че ще оцелее. Прониза я болка, позната, но въпреки това ужасно силна. Трахо ù бе отнел всичко – семейството, народа, кралството. И не спираше да иска още.
Е, този път нямаше да получи това, което иска.