Елена бе права – любовта е достатъчна.
– Сера, изглеждаш... – започна той.
– Тоооооолкова красива! – довърши Коко.
Сера се засмя. Коко стоеше вляво от Махди, облечена с розова рокля, останала от една от вече порасналите дъщери на Елена. Абелар кръжеше около нея. Елена стоеше до Коко. Носеше елегантна синя рокля от морски лен, а сребристата ù коса бе сплетена и завита на нисък кок.
Самата Сера носеше годежната рокля на Елена. Беше ушита от бледозелена морска коприна и имаше тесни три-четвърти ръкави и квадратно деколте. Обгръщаше талията ù плътно, а полите деликатно подчертаваха извивките на тялото ù. Късата ù коса бе украсена с една-единствена яркосиня морска звезда, а в ръце носеше букетче от бели и червени корали, които Елена бе подредила.
Карло заведе Серафина до Махди, после застана до жена си. Всички обърнаха погледи към Рафаел, който се носеше във водата пред Махди.
Рафаел им кимна и започна да пее. Гласът му не беше най-мощният в морето, но звучеше топло и искрено, и напълно успяваше да предаде чувството от събитието.
Спокойно е морето, окъпано във светлина.
Приветства началото на ритуала на любовта.
Помогни ми, Нерия, без повече отвличане,
глас да извися за туй свято Вричане.
Сера се обърна към Махди, както повеляваше традицията. Вдигна дясната си ръка и той сложи малкия пръстен от мидена черупка, който някога бе направил за нея, на безименния ù пръст. После вдигна лявата си ръка и тя сложи на пръста му златна халка, инкрустирана с изумруди. Карло бе дал пръстена на Махди. Беше го намерил отдавна на потънал кораб. После Махди и Сера притиснаха длани, а Рафаел уви парче въже от водорасли около китките им и го завърза.
Въжето ръцете ви сплита,
тъй както сърцата ви се вричат.
Туй, що богинята съедини,
никой смъртен не ще раздели.
Бъдете сигурни, преди да запеете,
че сърцата си в едно искате да слеете.
Любовните ви клетви, веднъж подарени,
не ще могат нивга да бъдат отменени.
Рафаел направи пауза, за да им даде време да осмислят думите му и възможност да си променят решението. Когато видя, че това няма да се случи, той продължи, като се обърна към Махди.
Бушуващи води не ще ви разделят,
ако сърцата си в едно сте слели.
Защото любовта е истинска тогава,
когато и пред приливна вълна сте смели.
В отговор Махди гладко запя обета си:
Мощна като прилива,
силна като вятъра,
любовта ми никога не ще се промени.
Тя ще обгръща двама ни до сетните ни дни.
Със следващия стих Рафаел се обърна към Сера:
Любов, туй значи постоянство
и в бури тежки, и във време ясно.
Не е любов, ако е нужна сила
любимия да задържиш – туй птица е безкрила.
Сега дойде ред на Сера. Тя погледна Махди и запя:
Уверена като риба във прилива,
безкрайна като морските дълбини,
любовта ми е неизменна като изгрева,
тя заедно ще ни държи до дълбоки старини.
После отново запя Рафаел:
Сърце до сърце, ръка за ръка
останете свързани като море и земя.
Не е любов тоз пламък, който намалява
и чувствата в сърцето изстудява.
Сега Сера и Махди запяха заедно:
Докато бледата луна изгрява,
докато в брега се разбиват вълни,
любовта ни ще пребъде
като песен на китове, завинаги.
Рафаел се усмихна. Почти бяха приключили.
Клетви разменихте, пръстени си дадохте.
Това е краят на вашето вричане.
Плувайте заедно, без колебание,
живейте дълго, никога не се предавайте.
И не забравяйте най-важното:
Че колкото е хубаво да получаваш,
стократно по-прекрасно е да даваш.
Туй е основният урок на любовта.
Последната нота на стиха се извиси и се разнесе във водата. Въжето, с което бяха вързани Сера и Махди, се развърза и падна на дъното. Безкрайно развълнуван, Махди хвана лицето на Сера и я целуна пламенно. Тя му отвърна със същата страст. И двамата бяха забравили, че наблизо има и други хора.
Някой заръкопляска, което бързо ги върна в реалността. Карло и Рафаел пляскаха с искрена радост. Сера се изчерви. Елена изтри очи. Коко направи гримаса на отвращение.
Рафаел въведе Серафина и Махди в къщата. Двамата трябваше да подпишат свидетелство, което потвърждаваше, че са си дали брачен обет. След тях се подписаха Карло и Елена в ролята на свидетели.
– А сега да вечеряме! – подкани ги Елена, щом свършиха. – Държа яденето топло. Хайде да ядем!
Тя ги поведе към кухнята, а Коко я последва по опашката. Махди не заплува след тях. Той се наведе над пергамента със свидетелството.