– Ами ние... – започна тя.
– Ама разбира се, че сте тръгнали към Серулия! Всички са натам. Не е ли прекрасно? Той се връща! Принц Валерио, главнокомандващият! Насочил се е право към града и когато стигне там, ще има голям годеж! Вместо онзи, който се провали.
– Така ли? – удиви се Серафина.
– Да! В Колизея. Конниците на Валерио обикалят близките села и заповядват на всеки жител да присъства.
– Изглежда, главнокомандващият е доста самоуверен. Сигурно разполага с голяма армия – предположи Серафина, опитвайки се да научи възможно най-много от русалката.
– Казват, че армията е страховита. Много по-голяма от тази на Трахо. Ездачите на смъртта сигурно са ужасени. Убедена съм, че си събират багажа. Прав им път, ще кажа аз – русалката ù подаде ключа за стаята. – Заповядайте. Стая номер 4. Приятна почивка.
– Махди сигурно знае всичко! – зачурулика Коко, когато със Сера влязоха в стаята си.
– Може би си права – съгласи се Сера. – Може да е дезертирал и да е обяснил на Валерио как само се е преструвал, че е на страната на врага.
– Може да му е разказал и за теб – каза Коко. – Сега чичо ти знае, че си жива, и затова е организирал церемонията! Веднага щом си върнем града, ти и Махди ще можете да се сгодите както е редно. Както трябваше да направите, преди онези да нападнат Серулия. Трябва да стигнем до града веднага, Сера! Ти трябва да си там! Махди и Валерио ще те чакат! – малката русалка само дето не подскачаше по пода и стените от вълнение.
– А ти трябва да се наспиш. Имаме още пет левги до града.
Сера даде на Коко малко от храната, която им бе опаковала Елена. Коко я изгълта и се тръшна в леглото. Абелар се сгуши в нея. След секунди и момичето, и акулата спяха дълбоко. Серафина заключи вратата, загаси лампите и легна. Не че можеше да заспи.
В къщата на Елена и Карло Махди каза, че са видели Валерио във водите край Португалия. Това стана преди четири дни. Сега беше напълно възможно да е толкова близо до града, колкото и тя. Ако беше така, значи може би още утре щеше да види чичо си. Почти не можеше да повярва, че нещата са се развили така добре.
Сера затвори очи и за пръв път от много време заспа с надежда, а не със страх в сърцето.
Най-сетне теченията се обръщаха към мир.
Четирийсет и три
– Яз, толкова се радвам, че не си тъп – каза Нийла.
Яз я погледна изпод вежди.
– Мислех, че ще кажеш колко се радваш, че не съм мъртъв.
– И за това се радвам.
– Е, мерси.
– Наистина успя да ни заблудиш – и ти, и Махди. Нямахме никаква представа, че вие сте Син и Сив. Мислехме ви за идиоти.
– Това беше целта.
Нийла погледна брат си.
– Май всъщност ще ми липсва.
– Кой?
– Старият Язид.
– Той не е изчезнал – каза Яз. Придаде си каменно изражение и заговори:
– Ей, русалке, изглеждаш смъртоубийствено яка в тая рокля! Искаш ли да ходим в Пясъчния бар довечера? Ще свирят „Неп и Тун“, а там правят най-готините многопластови сокове. Абсолютно са диетични.
След секунда от каменното изражение не остана и следа. Появи се Язид, когото Нийла познаваше открай време. Един доста по-пораснал и твърд Язид.
– Леле. Виж, малко е страшничко, Яз. Не знаех, че си такъв добър актьор.
– И аз не знаех, че си толкова добра заклинателка. Ще пробваш ли пак конвока? Трябва непременно да се чуя с Махди.
– Няма проблем, но първо трябва да спрем и да поседна. Последните два пъти, когато опитах да направя конвока, нищо не излезе. Дано да е било от умора.
– Ей там има подходящо място – Яз посочи кухината под един коралов риф.
Заплуваха натам. Нийла седна за малко да си поеме дъх и впрегна всичките си сили, за да направи конвока, но за пореден път не успя.
– Скапана си от умора, това е всичко – изкоментира Яз.
– Не, не е само това – обезсърчена рече Нийла. – Вража ни каза, че силите ни са най-големи, когато сме всички заедно. Конвоката е едно от най-трудните заклинания на света. Явно не мога да го направя, ако другите не са наоколо. Хайде, Яз, да плуваме. Трябва да намерим Махди и Сера.
– Почини си още две минути, после тръгваме – предложи Яз. Седна на пясъчното дъно, облегна се на корала, но не затвори очи. Вторачи се във водата пред себе си с мрачно изражение.
Нийла и Язид бяха тръгнали към Серулия. Плуваха от няколко дни и спираха само за по няколко часа през нощта, колкото да поспят малко. Напуснаха двореца, веднага щом можаха, след убийството на Келефу. Искаха да се отдалечат максимално от град Матали, преди действието на перлите невидимки да свърши.