Досега не си беше дала сметка, че е постъпила глупаво, като е влязла в сграда само с един вход и един изход.
Когато ръката падна на рамото ù, тя нямаше къде да избяга.
Четири
Серафина изпищя.
Завъртя се светкавично, замахна нагоре с кинжала си и го опря в гърлото на нападателя си.
– Май трябваше да почукам.
– Линг? – Серафина не можеше да повярва. Гласът ù трепереше почти колкото ръката с кинжала.
Линг се опита да кимне, но не можа. Върхът на кинжала опираше в кожата ù.
– За малко да те убия! – възкликна Серафина и свали ножа. – Почти те убих! Какво правиш тук?
– Държа те под око.
– Как успя да стигнеш дотук? – попита Сера.
– Огледалото на Вража ме изведе във Вадус. Една витрина ми каза, че съм в Залата на въздишките. Открих огледало, което водеше до дома на една змиорка, много ядосана змиорка. Когато ми каза, че съм втората русалка, която ù навлиза в личното пространство, разбрах, че си наблизо. Минаването през тунела ми беше малко трудно заради ей това – каза тя и потупа шината, която крепеше счупената ù ръка, – но все пак минах.
– Как разбра, че отивам в Атлантида?
– От Ава. Нали знаеш как понякога вижда бъдещето? Та тя видяла, че идваш насам и направи конвока, за да ми каже. Много беше разтревожена, затова ù казах, че ще тръгна след теб.
– Съжалявам, Линг.
– За какво?
– За това, че почти ти прерязах гърлото.
– Няма проблем – каза Линг с усмивка. – Ако ме беше убила – тя кимна към мозаечния портрет, – добрата стара Морса щеше да ме върне.
Линг заплува нагоре и зачете древния надпис над главата на богинята.
– Тук пише „Душеядка“ – съобщи тя.
Линг превеждаше много по-бързо от Сера. Тя беше всегласна, русалка, която знае всички езици.
– Душеядка. Аха. Колко успокоително – изкоментира Серафина.
Линг се върна долу и огледа камъка пред олтара.
– Охо! Това...
– Дали е кръв? Да, така мисля.
– И защо не е отмита? Как така не е отмита?
– И аз се чудех същото – призна Серафина. Тя отново посегна към тъмното петно.
– Какво правиш?
– Вадя кървава песен.
Дори и след четири хиляди години кръвта оживя под ръката на Сера. Стана по-ярка, сякаш току-що бе пролята, после се издигна от пода в бесен ален въртоп.
Русалките чуха глас. После друг. И още един. Десетки. Пищяха. Плачеха. Умоляваха. Крещяха. Звучаха толкова ужасени, че Серафина не можа да слуша повече. Замахна във водата с такава сила, че падна по гръб. Кръвта се върна обратно в камъка.
Линг се бе подпряла на стената.
– Тук е ставало нещо лошо – каза тя, пребледняла и разтреперана.
– Трябва да има начин да научим какво е било то – каза Серафина. – Може да обиколим други храмове. Да отидем в острокона и в Палатата на Шестимата. Да разчетем всеки надпис, който намерим.
– Да, може. Стига да имахме година-две – отбеляза Линг. Замисли се за момент, после очите ù светнаха. – На грешното място сме, Сера. Забрави за остроконите и храмовете. Трябва ни фризьорски салон. Или магазин за тоги. Някъде, където е пълно с огледала.
– Защо? – попита Сера. После се сети. – Витрини! Линг, ти си гениална!
Пет
– Кажете ми сега, косата ми как изглежда по-добре? Вдигната или пусната?
– След четири хиляди години тя решава да попита това? – измърмори Линг.
– Шшшт! – изсъска Серафина и я сръчка с лакът. – Вдигната, лейди Талия. Определено вдигната – отвърна тя на фигурата в огледалото. – Така оформя лицето ви чудесно и подчертава прекрасните ви очи.
Витрината вдигна косата си и я закрепи с фиби.
– О, колко си права! А сега, кои обици са по-подходящи? Рубинените висулки или златните халки?
– Нали не си забравила, че сме насред ловните полета на канибалско племе? – прошепна Линг.
Серафина и Линг бяха в женската баня. Сградата, строена от каменни блокове, беше оцеляла почти непокътната. Стените на едно от помещенията, вероятно съблекалня, бяха покрити с огледални стъкла. Много от тях бяха потъмнели, напукани или паднали от местата си, но едно все още беше сравнително бистро. В него бяха открили лейди Талия, местна аристократка. Тя беше първият и единствен обитател на огледалото, бяха научили те. Бе живяла в него съвсем сама през последните четири хиляди години.
– Бедната лейди Талия – бе я съжалила Сера. – Сигурно сте била много самотна, без да имате с кого да поговорите.
– Съвсем не! Мога да говоря със себе си, скъпа моя, а не познавам никой по-очарователен, прекрасен, фин, остроумен и във всякакъв смисъл привлекателен от мен самата.