Стой и не мърдай, докато свършат. После ще се срещнем пред Колизея.
Не мога да гледам, Яз. Не мога.
Нямаш избор. Порция... се върна... ездачи на смъртта... и после...
Връзката започваше да се разпада.
Моля те, Сера... не мърдай.
Това бе Нийла. После конвоката изчезна и тя не чу нищо повече.
Серафина ги послуша, макар че гледката я убиваше. Седеше на мястото си, взираше се право напред и гледаше как мъжът, когото обича, заявява любовта си към друга русалка.
Махди взе ръката на Лучия. Вгледа се в очите ù. Усмихна ù се. Изпя си клетвите. И разби сърцето на Серафина.
Но докато преглъщаше сълзите си, Серафина забеляза нещо странно – Махди носеше жълта анемона на черната си куртка. Тя се вгледа в нея, опитвайки се да я види по-ясно въпреки голямото разстояние, и видя, че е същата, която бе носил на техния годеж. Жива беше, пипалцата ù се полюляваха. Той явно се грижеше за нея и не я бе оставил да умре. Сера видя и нещо друго. Махди все подръпваше нещо на ухото си. Златна халка, обица.
Странно, помисли си тя. – Когато бяхме при Карло и Елена, той не носеше обица. Своята даде на онази майка в Лагуната, за да купи храна за децата си. Когато беше Син.
Щом церемонията приключи и Махди целуна Лучия по бузата, над амфитеатъра се понесе нова вълна от радостни възгласи, отново започнати от войниците.
Позна ли я? – чу тя внезапно гласа на Махди в главата си. – Това е пръстенът, който ти ми даде на годежа ни. Беше на Карло. Наложи се да го махна от пръста си, но намерих начин да продължа да го нося.
О, Махди...
Не се разстройвай, Сера. Моля те. Не и заради това. То не значи нищо за мен.
Тогава защо го правиш?
За да ги държа наблизо. Да ги спра. Трахо, двете Волнеро...
И чичо ми ли?
Не зная. Не зная дали той наистина те мисли за умряла. Внимавай с него, Сера.
Сега принадлежиш на нея, на Лучия.
Не е вярно. И ти го знаеш.
Тя си спомни един момент от годежа им. Подписаха свидетелството. Тя заплува към кухнята на семейство Роха, а Махди изостана, за да поговори с морския съдия.
Затова разпитваше Рафаел за церемонията, нали? Затова го попита дали годежът е обвързващ дори ако един от нас се ожени за друг?
Да. Притеснявах се, че Порция и Лучия замислят нещо подобно. Затова си в такава опасност, Сера. Порция също познава законите. Ако научи за нас, за теб и мен, ще направи всичко по силите си да унищожи връзката ни. Всичко. Разбираш ли ме?
Разбираше.
Имаш предвид, че ще ме убие.
Да. Затова трябва да изчезнеш оттук. Напусни Серулия. Стой възможно най-далече от Волнеро и не се връщай.
Не мога да го направя, Махди. Това е моят дом. Това е моят народ.
Конвоката започна да изчезва.
... да тръгвам... моля те, вни... обичам те...
Ще те видя ли отново?
Тя зачака отговор.
Но отговор не дойде.
Четирийсет и девет
– Трябва да побързаме – каза тихо Язид, който изникна неочаквано зад гърба на Серафина. – Ако Порция Волнеро чуе, че си в града, ще те направи на хайвер.
Серафина се завъртя. Хвърли се на шията на Нийла, после прегърна Язид и след това ги запозна с Коко. Всички стояха пред Колизея, насред тълпа от цивилни и войници. Валерио, Махди, двете Волнеро и херцогините бяха поели към двореца.
– Язид, толкова се радвам, че си добре. Нийлс, какво правите тук? Не трябваше ли да си на сигурно място у дома? – попита Сера.
– У дома вече не е сигурно място. Даже не е дом.
– Как така?
Нийла ù разказа как Порция е завладяла Матали. Яз добави как е изпразнила съкровищницата на империята и е убила великия везир и как те веднага тръгнали към Миромара, за да предупредят Сера за нея.
– А, и онова нещо, което ни трябваше. Намерих го – завърши Нийла, след като хвърли поглед на войниците наоколо.
Сера я разбра веднага. Наоколо имаше твърде много врагове, за да могат да си говорят свободно.
– Страхотно, Нийла. И аз намерих своето.
– Чудесно – прошепна Нийла. – Виждала ли си затворнически лагери, Сера? Трахо строил ли ги е и тук?
– Лагери? – повтори Серафина с недоумение.
– По-късно ще се обяснявате – намеси се Язид. – Пристигнахме в последния момент – каза той на Сера. – А сега трябва веднага да се ометем. Хайде.
– Не мога, Яз. Още не. Трябва първо да прибера Коко на сигурно място – обясни Серафина.