– Благодаря ти, мамо – прошепна тя.
– Хайде – обърна се Сера към Коко и се изправи. – Да плуваме. Трябва да стигнем до убежището и да се организираме. Налага се да поведа съпротива.
Когато двете заплуваха към останалите, гърбът на Серафина бе изправен, а главата ù – вдигната високо.
В очите се бе появила нова, опасна светлина.
Петдесет и две
Един голям траулер се движеше бавно из водите на Източно Китайско море. Рафе Осеме Тепрез седеше на задната палуба на кораба и наблюдаваше как последните лъчи на залязващото слънце обагрят небето. Косата му бе скрита под бейзболна шапка. Очите му не се виждаха зад тъмните очила. От верижка на врата му висеше лъскава черна перла. Дясната му ръка бе окървавена.
Срещу него, завързана на стол, седеше русалка. От брадичката ù капеше кръв. Главата ù висеше на гърдите. Една от черните ù плитки се бе разплела.
Мечът ù лежеше върху масичка наблизо. Торбата ù беше скъсана. Съдържанието ù бе пръснато по палубата – няколко медни каурита, две-три камъчета невидимки, водна ябълка и плочки с букви от терагогска игра.
– Започвам да се отегчавам – каза Тепрез и се обърна към русалката.
Тя надигна глава и изплю кръв. Устната ù бе сцепена. Едното ù око беше почти затворено от оток.
– Съжалявам да го чуя – каза Линг. – Аз лично си прекарвам страхотно.
Тепрез изпука с кокалчетата на пръстите си.
– Ще повторя въпроса си: Къде е талисманът?
– А аз ще повторя отговора си: нямам представа – отвърна Линг.
– Да не мислиш, че се шегувам? Ще ти отрежа ушите и ще ги хвърля на акулите.
– Хубаво. Тъкмо няма да те слушам повече.
Тепрез хвана Линг за косата и рязко дръпна главата ù.
– Има разни видове болка, Линг. Болка, която усещаш в момента, но има и по-лоша. Като например болката, която ще усетиш, когато намеря баща ти и го издърпам на кораба, за да отрежа неговите уши, и то само защото не ми казваш онова, което искам да науча.
– Желая ти успех. Баща ми е мъртъв. Не зная къде е талисманът. Дори да знаех, нямаше да ти кажа.
Тепрез я пусна.
– Бих искал да те убия. Наистина много ми се иска да го направя.
– Давай тогава, стига си ми губил времето.
– За жалост, не мога. Ценна си за мен и ти го знаеш. Умна си, Линг, но не достатъчно. Толкова време мина и ти още нямаш представа с кого си се захванала, нали?
– Всъщност имам. Ти си сухоземното момче за всичко на Трахо. Неговия слуга гог.
– Боя се, че си се объркала – каза Тепрез.
Той си свали очилата.
Линг рязко си пое дъх. Очите му нямаха ириси и роговици. Бяха абсолютно черни.
Тепрез махна с ръка във въздуха и плочките с букви се плъзнаха по палубата. Пред погледа на Линг те изписаха името му.
РАФЕ ОСЕМЕ ТЕПРЕЗ
После бавно се разместиха.
– Не – промълви Линг ужасено, когато видя новите думи. – Не е възможно. Ти си мъртъв. Мъртъв си от четири хиляди години!
АЗ СЪМ ОРФЕО, ТРЕПЕРЕТЕ
Благодарности
Това е страницата, на която авторът благодари на всички, които са му помогнали да напише книгата, затова още веднъж искам да благодаря на прекрасното си семейство и на великолепния екип в „Дисни“ за подкрепата и ентусиазма им по повод „Гибелна вълна“ и цялата „Сага на подводния огън“. Има обаче един конкретен човек, на когото искам да благодаря тук, и това е човекът, който ме запозна с приятелките ми русалки: дългогодишния ми агент Стив Малк.
Литературният агент играе много важна роля в живота на писателя. Той е бизнес партньор, довереник, изповедник, съветник и ако имате късмета, който имам аз, приятел. Не съм в състояние да изразя цялата си благодарност към Стив само в една страница, но въпреки това ще се опитам. Ето:
Благодаря ти, Стив, за проницателността, мъдрите съвети и постоянното ти добро настроение – все неща, които високо ценя. Благодаря ти, че обичаш музиката и шоколада като мен. Бих разделила последния си джинджифилово-сусамов трюфел в уасаби с теб и знам, че ти би направил същото за мен. Благодаря ти, че ми помагаше да продължа вместо да се откажа от всичко толкова пъти. Благодаря ти, че винаги приемаш ръкописите ми достатъчно сериозно, за да ми кажеш кое е наред и кое не е. Благодаря ти за искрената и неугасваща любов към детските книги. Най-вече ти благодаря за това, че ми помогна да си изкарвам прехраната с нещо, което обичам да върша. Цял живот съм искала да бъда писател. Благодарение на твоя тежък труд, днес съм именно такава.