Като всички витрини, Талия беше призрак. Беше се влюбила в собственото си отражение приживе и сега душата ù бе хваната в капана на огледалото завинаги. Когато русалките я откриха, тя се бе държала високомерно и първоначално беше запазила мълчание, но Серафина я бе обсипала с ласкателства, така че накрая тя беше благоволила да разговаря с тях. Стига да говореха за нея.
Серафина се усмихна на огледалото.
– Лейди Талия – започна тя.
– Ммм? – изхъмка лейди Талия, съсредоточена в слагането на обиците.
– Имаме нужда от вашата помощ.
– О, мислех, че никога няма да се сетите!
– Така ли? Наистина ли ще ни помогнете? – развълнува се Серафина.
– Да. Първо, скъпа моя, трябва да направиш нещо с косата си – заяви Талия. – Намери си перука. Направи заклинание. Каквото и да е. Но я оправи. Второ, тези черни сенки за очи трябва да изчезнат. А за дрехите ти направо не ми се говори!
– Ние имахме предвид малко по-друга помощ – каза Линг.
– А ти – тя посочи Линг, – трябва да махнеш меча. Никак не е женствен. И си оформи веждите. Сложи малко червило. И се усмихвай. Когато се усмихваш, си по-хубава.
Линг я изгледа на кръв.
– Лейди Талия, благодарим ви за чудесните съвети. Наистина ви благодарим. Но имаме нужда от по-различна помощ – повтори Серафина.
– Трябва да научим нещо за Орфео – добави Линг.
– Не желая да разговарям повече. Сбогом – рече Талия и им обърна гръб.
– Лейди Талия, моля ви, не си тръгвайте – примоли се Серафина. – Ако не ни помогнете, много хора ще умрат.
Талия бавно се обърна към тях. Равнодушието ù се бе превърнало в страх.
– Не мога! Ами ако ме чуе? – прошепна тя.
– Той е мъртъв. Мероу го е убила много отдавна – обясни Линг.
– Сигурна ли си? – попита Талия недоверчиво.
– Да. Но чудовището, което е създал – Абадон, е живо. И отново ще започне да сее смърт и разруха. Ще причини и на други хора това, което причини на Атлантида – каза Серафина.
Талия потръпна.
– Нямам чувството, че Орфео е мъртъв. Сякаш е все още тук и се носи по улиците на Елизия като отровен облак. Заключвахме къщите си, пускахме капаците на прозорците, но това не ни спаси.
– Разкажете ни какво се случи – помоли Серафина. Тя стисна ръката на Линг, сигурна, че всеки момент ще получат отговор на въпросите си.
Талия поклати глава тъжно.
– Беше толкова красив. Знам, че за мъже по принцип не се казва, че са красиви, но той беше. Висок и силен. С бронзов тен от слънцето. Рус и синеок. Усмивката му можеше да разтопи всяко сърце. Нямаше жена в Елизия, която да не бе влюбена в него, но той обичаше само една – моята приятелка Алма. И тя беше мила и добросърдечна като Орфео, какъвто бе по онова време. Той я обичаше повече от всичко на този свят или на оня. Ожениха се и бяха много щастливи, но тогава Алма заболя тежко и всичко се промени. Орфео не можеше да приеме, че тя ще умре. Той бе лечител и използва всичките си сили и знания, за да я спаси, но не успя. Тя страдаше много и се молеше смъртта да дойде и да прекрати мъките ù...
Талия спря да говори и попи с кърпичка очите си. Серафина виждаше, че споменът за смъртта на приятелката ù е все още мъчителен за Талия, макар оттогава да бяха минали четири хиляди години.
– Когато краят на Алма наближи, жрецът постави бяла перла под езика ù, както беше обичаят, за да се приюти в нея душата ù, когато напусне тялото – продължи Талия. – Когато склопи очи, тялото ù бе положено на погребална носилка от бамбук и пуснато в морето, където Хорок, древният колекант, Пазителят на душите, щеше да вземе перлата от устата ù и да я съпроводи до подземния свят. Но когато носилката се понесе по вълните, Орфео, обезумял от скръб, призова Хорок да не му отнема Алма. Хорок каза на Орфео, че това е невъзможно. Тогава Орфео си загуби разума. Закле се да си върне Алма дори да му се наложи да живее хиляда живота. Върна се в дома си и унищожи всичките си лекове. Изплашените му деца избягаха в къщата на леля си. През следващите няколко месеца той почти не разговаряше с никого, не ядеше и не спеше. Беше вложил цялата си енергия в строежа на храм на Морса. Когато го завърши, се заключи вътре.
– Защо? – попита Линг.
– За да призове богинята. За да я умолява да сподели с него тайните си. Той ù даде всичко – парите си и всичко, което притежаваше, включително невероятните бижута на Алма и собствения си талисман – един неземен изумруд, който му бил даден от Евексион, бога лечител. Виждала съм този изумруд с очите си. Беше несравним, дар от бог, а Орфео го унищожи. Говореше се, че го е стрил на прах и го е слагал от него във виното на онези, които е принасял в жертва на Морса. За да я изкуши. Силите на талисмана правеха жертвите здрави и силни, нали разбирате, точно както ги харесваше тя.