А ето и същността на историята на подземния свят.
Наблюдавайки от своята обсерватория движенията на небесните тела, веднъж Сири забелязал странно явление. Една от звездите на съзвездието Птица променила бавно своето място спрямо другите звезди. Наистина преместването не било значително, но все пак забележимо. След две години звездата отново постепенно се върнала на своето старо място.
Сири бил съвсем безпомощен да си обясни това явление. Изглеждало като че ли звездата е попаднала в друго, силно гравитационно поле, което временно я отклонило от нейната постоянна орбита. Но нямало никаква видима причина да се появи такова гравитационно поле — около блуждаещата звезда нямало нищо.
Скоро втора звезда повторила странното поведение на първата. И тя била по-близко до тяхното слънце. След година и половина и тя бавно се върнала на мястото си. Тогава Сири приел една хипотеза, която за неговото време е била едва ли не абсурдна. През съзвездието Птица по посока на тяхното слънце се движи невидима звезда, с огромна гравитационна сила. След като невидимата звезда отмине и гравитационното й поле изчезне, повлияните от нейното поле звезди се връщат на старите си орбити.
Сири бил сериозно разтревожен. Ако невидимата звезда мине близо до тяхното слънце, може би ще причини истинска катастрофа в тяхната слънчева система. За съжаление неговите последни изчисления са пропаднали безследно или пък са били умишлено унищожени. Какво точно е знаел, какво е мислил и предполагал — не е известно. Изглежда, че го е споделил само с Герси. Само с негова помощ той е могъл да осъществи своите планове. Но по всяка вероятност той никога не е казал на Герси какво лежи в дъното на неговите планове. Има само един-единствен косвен документ, който говори, че той очаквал катастрофата да стане след около трийсет години.
Тогава Герси не е бил много млад — около петдесет-годишен. Около трийсет и пет годишен е бил Сири. Навярно двамата дълго са обмисляли какво да предприемат. И както се оказва по-късно, са избрали нелошо решение. В планинската област, близо до обсерваторията, Герси е притежавал комплекс от мини. Основни между тях са Били диамантените рудници, вече почти напълно изчерпани. Те са били и най-дълбоки — около двеста и петдесет метра под земята. И най-просторни — само подземните коридори имали дължина около трийсет километра. Супермилиардерът започнал да обзавежда рудниците като гигантско подземно жилище. Вършел това, без да жали средства — да бъде то колкото се може по-удобно и по-сигурно. Освен жилища той построил и грамадни складове. Ако се съди по огромните количества сгъстен кислород, Сири навярно е предполагал, че планетата ще остане известно време без въздух или поне без пълноценна атмосфера. По всяка вероятност е смятал, че ще загине не само човешкият род, но изобщо животът на планетата. В складовете той съхранил семена от всички ценни растения. По-труден е бил въпросът с животните. Там колекцията е била сравнително по-скромна — той взел само някои от най-полезните домашни животни, — между тях „кротката шу“, която се оказа нещо средно между овца и лама, но по-млекодайна от овцата и с великолепна вълна. Второто животно, което фактически единствено оцеляло през вековете на заледяването, било така нареченото „сепу“, което, ако не по външност, то поне по основни качества силно напомня земното прасе. Като всеядно животно, то единствено оцеляло през дългия период на заледяването.
Оставало най-важното — да се подберат хората. Колкото и сериозни да били запасите, колкото и просторни помещенията, Сири не посмял да рискува. Той наистина предполагал, че бедствието ще бъде временно, че слънцето и планетите ще се възстановят на старите си орбити. Но той не знаел колко дълго време ще трае това бедствие. И какви ще бъдат неговите последствия. И Сири се спрял само на петдесет семейства от млади учени — от всички области на науката, — точно така, както и ние бяхме постъпили за „Аякс“. Герси успял да привлече с по-високо заплащане всички тия млади хора в своите многобройни предприятия и да ги държи там в пълна готовност.
Изниква въпросът, защо като гениален учен и хуманист Сири е постъпил така жестоко с останалото човечество. Защо не е разгласил своето зловещо откритие, защо не е помогнал и на други хора да се спасят от страшното бедствие. Този въпрос не е без отговор. Съществува един документ, нещо като предсмъртна изповед на Сири. Той разбирал много добре, че при съществуващите условия могат да се спасят съвсем ограничен брой хора. И нямало никакво съмнение, че това ще бъдат изключително хора от най-висшата класа — най-богатите и най-облагодетелствуваните. Сири не криел своето отвращение към тях. А той съзнавал освен това, че в дните на бедствието може да се създаде паника, която да унищожи цялото спасително дело. Така или иначе, но народите били обречени на унищожение. Тогава защо да запази търтеите? Това съвсем не влизало в неговите планове. Той мечтаел на опустошената Земя да се създаде ново човечество на основата на новите принципи за справедливост и свобода. И преди смъртта си той заклел своя малък народ да бъде верен на неговите завети.