Очите на принца бяха затворени. Той прошепна:
— Аз бях предателят…
После умря.
Одисей се изправи, изморен. Видя, че войникът, когото бе отпратил, е намерил друг смъртно ранен троянец, който не можеше да се защити. Микенецът заби меча си право в сърцето му и продължи. Погледът му бе привлечен от тялото на млад мъж, проснато в калта, и той тръгна към него. Одисей видя, че младежът има червена коса и не носи броня. Едната ръка на момчето се извъртя в опит да се обърне и да стане. Когато микенският войник вдигна меча, царят извика:
— Чакай!
Мъжът се спря и го погледна със съмнение.
— Това е един от моите, войнико. Знаеш ли кой съм?
— Ти си Одисей, цар на Итака. Всеки знае кой си.
Мъжът свали меча си и продължи нататък.
Момчето бе покрито с кал и кръв и изглеждаше замаяно от удар по главата. Одисей коленичи и му помогна да се обърне.
— Ксандер! Не очаквах да те видя тук — каза той. — Пак се правиш на герой, а, момче?
Ксандер се събуди стреснато и осъзна, че е вечер, а той се намира на песъчлив плаж. Чуваше вълните, които се разбиваха в скалите и далечните звуци на лира и тръстикова флейта, както и тихи гласове, мърморещи наоколо.
— Лежи неподвижно, глупако — каза нечий дълбок глас. — Дай на раната време да зарасне. Може да е пронизала някой важен орган.
— Тогава съм мъртвец — отговори друг, раздразнено. — Ако трябва да вървя по Тъмния път, не планирам да го правя трезвен. Дай ми оная чаша!
Главата на Ксандер го болеше ужасно и когато се опита да седне, светът се завъртя около него и той отново падна със стон.
— Как се чувстваш, Ксандер? — попита някой.
Младежът отвори очите си малко и с изненада видя над себе си Макаон, с лице, потънало в сянката на залязващото слънце зад гърба му.
— Къде сме, Макаон? — попита той. — Защо сме на плажа?
Отново се опита да стане и този път успя. Откри, че кожената му чанта е поставена до него.
— Отпий от това — каза лечителят и коленичи до него. Подаде му чаша вкусно миришеща течност и момчето отпи алчно. Тя бе топла и имаше вкус на пролетни цветя. Никога не бе опитвал нещо толкова добро. Откри, че главата му се прояснява и се огледа наоколо.
От мястото, където седеше, виждаше само войници — някои ранени и легнали, други — седнали около лагерни огньове, смеещи се на шегите на другарите си. Черните корпуси на кораби, изтеглени на пясъка, скриваха морето от погледа му, въпреки че можеше да подуши соления му дъх. Той с ужас осъзна къде се намира.
— Ние сме на плажа, който наричате Залива на Херкулес, а аз не съм Макаон — каза лечителят.
Той седна и наля някаква гъста течност от едно глинено гърне в чаша с вода, топлеща се над огъня. После вдигна поглед. Ксандер вече виждаше, че това не е лицето на учителя му, макар двамата да си приличаха много. Този мъж бе по-стар и почти плешив, а едно от очите му бе странно, бяло и перлено.
— Името ми е Подалейриос, а Макаон ми е брат — каза лечителят. — Ти явно го познаваш, Ксандер. Добре ли е той?
— Не — призна момчето със съжаление. — Когато го видях за последно, беше много болен, господарю. Иска ми се да можех да му помогна. Той винаги е бил толкова внимателен към мен. Защо съм тук с врага?
При тези думи стоящите наоколо избухнаха в смях и някой каза:
— Ти си в тесалийския лагер, момче. Трябва да се гордееш, че си с Ахил и неговите мирмидонци — най-великите войни на света.
Говорещият бе строен млад мъж с руса коса, сплетена и издърпана назад. Той чистеше кръвта от ръцете си, но Ксандер предположи, че е чужда, тъй като войникът не изглеждаше ранен. До него стоеше едър тъмнокос войн, облечен в черно, а помежду им лежеше плешив мъж със сплетена червена брада. Гърдите му бяха превързани и той видя как между бинтовете се процеждат кървави петна. Лечителското му око забеляза сивотата на лицето на мъжа и трескавия поглед в очите му.
— Подалейриос — обърна се момчето към лечителя, — не зная как съм се озовал тук, но мога ли да се върна отново в Троя?
Мъжете отново се засмяха, а Подалейриос отвърна:
— Наричай ме Белоокия, Ксандер, както всички други. Тук те доведе Одисей от Итака. Открил те е в безсъзнание на бойното поле и те е отвел в безопасност. И не можеш да се върнеш в Троя. Сега си лечител на тесалийските войни. Това е Ахил, царят на Тесалия. — Лечителят посочи облечения в черно гигант. — И сега ти си негов слуга.
За няколко мига Ксандер зяпаше легендарния войн.
— Господарю — каза той покорно. — Аз не съм жрец на Асклепий, не съм се клел да помагам на ранените и болните, където и да ги намеря. Аз съм просто помощник на Макаон и мястото ми е в Троя.