Менадос въздъхна. Екипажите му бяха заточени на корабите си и трябваше да се радват, че това е така. Той виждаше всеки ден в небето над Троя следите от погребалните клади — стълбове от дим денем и огнен блясък нощем.
— Корабът е дардански, господарю! — извика помощникът му. — Какви са заповедите ти!
Сега и самият Менадос виждаше черния кон на платното. Обаче не е „Ксантос”, помисли си той. Твърде е малък. Жалко.
— Пет кораба — нареди адмиралът. — Вземете го на абордаж. Може да имат полезна информация за Агамемнон. Останалите кораби също да се приближат, но да запазят известно разстояние. Онези може да имат огнехвъргачи.
Заповедите му бяха предадени на останалите кораби посредством система от ярко оцветени ленени знамена — система, която самият Менадос бе измислил за пренасяне на информация по море. Пет кораба — четири микенски и един атински — потеглиха към приближаващата се галера с намерението да я забавят, като унищожат платното й, а после да я таранират и да я вземат на абордаж. Другите микенски кораби също се обърнаха на север. Дарданският кораб продължи да напредва, без да променя курса си, очевидно решен да пробие през редиците, спускащи се към него.
Когато атиняните се приближиха, те изпратиха залп от стрели към черния кон. Две паднаха в морето, но други пет уцелиха платното и то се запали. Докато платът се разпадаше в пламъци, корабът изгуби скорост, но все така продължи да напредва. Пламтящите останки от платното паднаха по палубата. Изведнъж се разнесе свистене и целият кораб се възпламени.
Менадос видя три фигури, които в последния момент скочиха през борда.
— Огнен кораб! — извика той. — Обърнете! Отдръпнете се!
Но пламтящата галера продължи напред и атинският кораб не успя да се отдръпне навреме. Запаленият съд се блъсна в него, още докато моряците го обръщаха, и се отърка в дървената му страна. Силата на сблъсъка накара мачтата на дарданците да се срути и тя падна върху палубата на другата галера. Парчета горящо платно, подети от силния вятър, попаднаха върху платното на друг микенски кораб и то също се възпламени.
— Глупаци! — извика Менадос, гледайки как две от галерите му се запалват, а екипажите им скачат във водата. Другите кораби се отдръпнаха. Ами глупаците на борда на огнения кораб, помисли си той? Защо ще жертват цяла галера по такъв начин?
Извърна се рязко. Зад тях, носещ се с пълна скорост през спускащия се мрак, той видя „Ксантос”, който преминаваше през пролуката между две микенски галери и Носа на приливите. Нощта бе бурна и ветровита, така че гребците на биремата трябваше да се борят и с вятъра от север, и със силните течения.
— „Ксантос”! — извика Менадос. — Обърнете, идиоти! Бързо!
Морякът се облегна на руля с цялата си сила и Менадос добави собствената си тежест към неговата. Но докато обърнат кораба, за да последват огромната галера, мракът вече бе паднал и „Ксантос” се намираше твърде далече от светлината на трите горящи кораба, изчезнал в тъмнината на Хелеспонта.
„Ксантос” се движеше бавно в нощта на изток край Симоент. Небето бе чисто и покрито със звезди, но по течението на реката се проточваше лека мъгла. Единствените звуци идваха от мекото пляскане на греблата и рева на магарета в далечината. Беше толкова тихо, че Андромаха чуваше шумоленето в тръстиките, докато малките животинки бягаха от огромния кораб.
„Ксантос” бе навлязъл в пролива с опасна скорост в мрака, особено при положение, че бе толкова претоварен с екипажа на „Борей”. Само опитен моряк като Хеликаон би поел такъв риск, защото той познаваше силните течения и опасните скали на Носа на приливите по-добре от всеки друг. Щом влязоха в Залива на Троя обаче, гребците забавиха скоростта. После към тях се приближиха други кораби — троянците, затворени в залива. Андромаха очакваше да чуе възгласи на радост, когато Златният кораб се понесе край тях, ала вместо това я посрещна призрачна тишина, докато моряците, наредени по палубите, гледаха „Ксантос”, насочил се през залива към най-северната река на Троя.
— Защо са толкова тихи? — обърна се тя към Ониакус, който стоеше на предната палуба с измервателен прът, загледан в мъглата напред. — Все още сме далече от Троя и вражеските лагери.
Без да отмества поглед от реката, морякът отговори:
— Нощем звукът се движи по-надалеч. Трябва да внимаваме много.
— Всички изглеждат толкова мрачни.
— Така е. — Той кимна. — Изглежда много неща са се променили, откак тръгнахме.