Хектор каза:
— Троянската флота има заповед да дойде с теб. Тя е под твое командване. Потопи колкото можеш повече от корабите на Менадос. Но те се боят от огнехвъргачите ти и сигурно ще избягат.
— Нефтарът ни е на привършване — каза Хеликаон.
— Донесохме две пълни каруци — отвърна Хектор и се усмихна леко. — Бяхме много внимателни. — Той се изправи и каза: — Дано Посейдон се грижи и за двама ви.
— Винаги го е правел — отвърна Хеликаон.
Андромаха изгледа и двамата и усети гневът да се надига у нея.
— Говорите така, сякаш всичко е решено. Но аз сама определям бъдещето си! Няма да дойда с теб — каза тя на Хеликаон. — Ще се върна в града, при сина си, както планирах.
Хектор се наведе към нея, пое ръката й и й помогна да се изправи.
— Избягай, докато можеш, Андромаха — каза той. — Моля те! Върви с „Ксантос”. Има немалък шанс всички тези мъже — той посочи към войниците, свалящи товара от кораба, — да са мъртви до зазоряване. Излизането ни от града тази нощ вече беше смъртоносно осланяне на късмета. Ако успеем да вкараме калая в града и до ковачниците, където е нужен, това ще означава, че Атина наистина ни се усмихва — сенките около очите му станаха още по-плътни. — Ала в последно време лицето й е извърнато от Троя.
— И къде очакваш да отида, Хектор?
— На Тера или при баща си в Тива. Тя вече не е подложена на атака.
Андромаха поклати глава.
— Не, не мога. Агамемнон ме иска мъртва. Имаме повече от достатъчно доказателства за това. Аз нося опасност със себе си, където и да отида. Ако Троя падне, микенският цар ще сметне, че може да направи каквото си пожелае дори да атакува Тера и сестринството. Ако някъде има каквато и да е безопасност за мен, макар и съвсем нищожна, това е в Троя. А и Астианакс е там.
— Моят син Декс също е там — добави Хеликаон. — Защо са още в града, Хектор? Каза, че всички жени и деца са били изведени.
Принцът въздъхна.
— Приам не пусна момчетата да си тръгнат. Сега са заедно в двореца. Татко казва, че като наследници на Троя и Дарданос, те са в най-голяма безопасност там. Или по-скоро, че навсякъде другаде са в още по-голяма опасност. Това е най-сериозният ти аргумент, обич моя — той погледна към Андромаха и повдигна вежда. — И той е добър.
— Истина е — призна тя. — Агамемнон ще ги търси. Той е прав, Хеликаон. Декс ще остане с мен и Астианакс. Аз ще се грижа за тях.
Тримата се изправиха и докато вървяха бавно обратно към брега, Хеликаон каза на Хектор:
— Менадос има нов кораб, голяма бирема почти с размерите на „Ксантос”.
— Знам я — отвърна принцът. — Казва се „Алектруон”. Прокълнато име. Но тя няма сърцето на „Ксантос”. Просто кухо копие.
— И не е построена от Лудия от Милет — добави мрачно Хеликаон. — Ще се разцепи, когато Посейдон заплува.
На „Ксантос” разтоварването бе приключило. Хектор се обърна към двамата си спътници и каза:
— Боя се, че тримата няма да се срещнем повече от тази страна на Тъмния път. Това е история без щастлив завършек.
Андромаха пое ръката му.
— Ще се срещнем отново, Хектор. Знам го.
— Това пророчество ли е, мила моя? — попита принцът с усмивка.
— Знаеш, че не получавам вадения или пророчески сънища. Аз не съм Касандра. Просто знам с костите си, че това не е краят — тя целуна ръката му нежно. — До следващата ни среща, съпруже.
Андромаха видя изражението на лицето на Хеликаон и за момент имаше чувството, че сърцето й ще се разкъса на две. Стоеше на едно място с мъжете, които обичаше, ала само след миг щеше да изгуби и двамата. А не можеше да се сбогува така, както искаше с никой от тях. Поглеждайки към засенчените от качулката очи на Хектор, тя изпита познатата вина, че така и не го бе заобичала, както заслужаваше. А под напрегнатия син поглед на Хеликаон се мразеше заради раната, която му причинява с избора си да остане със своя син.
И така, с изпълнено с болка сърце, тя извърна очи към далечния град, скрит в нощта. Едно нещо бе сигурно. И на тримата им предстоеше още мъка преди всичко да свърши.
XXI
ДОБЛЕСТНИ МЪЖЕ
Зората завари „Ксантос” все още да си проправя път обратно през тясната Симоент. Хеликаон стоеше на руля и гледаше за знак от Ониакус, застанал на носа. Засилващата се светлина зад тях хвърляше дълбока сянка върху реката отпред и морякът използваше дълъг прът, с който да проверява дълбочината на водата. Напредваха бавно и Хеликаон отдавна се бе отказал от идеята да атакува микенската флотилия преди изгрев.