— И какъв опит имате с употребата им, Акамас?
— Никакъв в битка, господарю. Но много от хората ми на „Щита” и екипажът на „Наяда” прекараха дългите дни в мятане на празни глинени топки по цели. Нямахме какво друго да правим — добави капитанът с тъжна усмивка. — Екипажите ни станаха много опитни в това да се целят в другите кораби.
Повечето от капитаните се усмихнаха и се чу смях.
— Някой от вас виждал ли е кораб, подпален с нефтар? — попита Хеликаон със студен глас и сурово изражение.
Всички поклатиха глави. Той кимна.
— Така си и мислех. Трябва да разберете и да накарате екипажите си да разберат, че щом топка с нефтар удари кораб и се счупи, този кораб е обречен, все едно вече е на дъното на Великата зеленина. Не чакайте огнените стрели. Целият екипаж трябва да напусне галерата без колебание. Ясно ли е това?
Той ги огледа, а свирепите му сини очи се впиваха във всеки, докато мъжете не потвърдиха с кимване.
— Добре. И въпреки че вярвам на това, което казваш, Акамас, ще поставя някои от моите моряци, които имат боен опит, на „Наяда” и „Щитът на Илиос”, за да дават съвети и да помагат с нефтара. Не се обиждайте. Не се съмнявайте, че ни очаква жесток сблъсък. Трябва да разпределим уменията си там, където са най-необходими. А ние имаме допълнителни моряци от „Бореас”, които ще запълнят всякакви липси по вашите кораби, ако има такива.
–,Артемисия” може и да не разполага с огнехвъргачи, Златни — каза Хромис нетърпеливо, — но е по-бърза от другите по-големи кораби. Можем да размотаваме микенците безкрайно, ако наредиш.
— Скоростта е жизненоважна — отвърна Хеликаон. — Но обикновено при бягство от битка, а не когато отиваш към нея.
Другите капитани се засмяха, а Хромис се изчерви, че го правят на глупак.
— Не ти се подигравам — каза Хеликаон. — Отредил съм роля и на „Артемисия”, и тя е много важна. Ще са ми нужни цялата скорост и подвижност на кораба ти.
Хромис се ухили и се огледа наоколо, горд, че е избран.
— И кога ще атакуваме, Златни? — попита той. — Колкото по-рано се измъкнем във Великата зеленина, толкова по-бързо ще можем да отвърнем на удара и да поразим врага в Залива на Херкулес.
— Няма да атакуваме — отвърна Хеликаон. — Ще изчакаме микенците да нападнат нас.
Другият капитан изсумтя.
— Но как можем да сме сигурни, че ще го сторят? Досега нямаха проблем просто да ни държат в залива като… като раци в мрежа.
— Ти самият изтъкна колко много неща са се променили с пристигането на „Ксантос”— каза Хеликаон. Огледа другите троянски капитани. — Трябва да бъдем търпеливи. Нещо, което микенците не могат. Те са нетърпелив и агресивен народ и ние ще използваме това срещу тях. А планът ми не е просто да се промъкнем край Менадос, а после да бягаме. Планирам да унищожа цялата му флотилия.
Денят мина болезнено бавно сред водите на Хелеспонт, а когато слънцето се заспуска по небето, все още нямаше и знак, че „Ксантос” и троянските кораби планират да си пробият път извън залива. Менадос се принуди да спре да кръстосва палубата на „Алектруон”. Седна на капитанския си стол и си придаде вид на спокойна увереност. В главата си обаче крещеше от гняв към коварния Хеликаон и нуждата да отплава в залива и да разбие „Ксантос” на малки парченца. Капитаните му искаха да последват омразната галера, но той отказа да им разреши това след мръкване.
Всичките му петдесет и пет останали кораба сега бяха в морето и или се струпваха около изхода от залива, или патрулираха пролива. Гребците бяха изморени и той нареди да работят на смени, като във всеки момент гребат само половината мъже. Винаги беше трудно да се намерят гребци. Всеки мъж който можеше да си позволи войнишка броня и оръжия, предпочиташе да се бие на бойното поле, вместо да търпи жегата и вонята на пейките с греблата. Някои от капитаните на корабите използваха роби. Но окованите роби не работеха толкова здраво, колкото свободните хора и „Алектруон” имаше екипаж, изцяло съставен от микенски войни, горди да бъдат на най-добрия кораб в микенската флотилия.
Когато и светлината на втория ден започна да се стапя, от една от галерите, най-близо до Носа на приливите, се разнесе вик. Един кораб се опитваше да пробие блокадата. С нарастваща възбуда Менадос изпрати „Алектруон” и четирите най-близки галери да го пресрещнат. Нареди им да застанат на пътя му, но засега да не влизат в битка.
Взрян в мрака, той скоро успя сам да види натрапника. Не беше „Ксантос”, а по-малък кораб с тъмно платно, на което имаше пълна бяла луна. Той спря до брега, опасно близо до скалите на носа, рискувайки да използва платното, за да спечели още скорост.