Акса подсмръкна и избърса сълзите от бузите си.
— Всички казват, че сме в безопасност зад великите стени. Ти вярваш в това, нали, господарке? Ти самата се върна.
Андромаха не можеше да я лъже.
— He зная, Акса. Върнах се, защото синът ми е тук. Къде е той сега?
— Момчетата са в градините. Вече са големи приятели. Радвам се като ги гледам как си играят щастливо двамата.
Но Андромаха изпита страх при думите й. Разговорът за шпионите я накара да се чувства уязвима.
— В градините? Охраняват ли ги?
Акса закима отривисто.
— Пазят ги денонощно, господарке. Принц Хектор лично подбра стражите им. В безопасност са.
Андромаха видя, че над пълното лице на прислужницата отново се спуска облак, когато си помисли за собствените си три деца, и побърза да каже:
— Мисля днес да нося червената рокля.
Изненадана, Акса отвърна:
— О, богове, пътуването те е променило, господарке. Обикновено не те интересува какво носиш. И рядко обличаш червената рокля. Каза, че те кара да изглеждаш като… — тя снижи глас: —…като някоя от девиците на Афродита.
Андромаха се засмя.
— Прекарах цялата зима само с три рокли. Гади ми се от тях. Извади ги и ги изгори. Даже може самата аз да го направя. А сега, Акса, трябва да ми кажеш какви дворцови клюки съм изпуснала. Чувам, че принцеса Креуса е избягала от града.
Една завеса издрънча и друга от прислужниците й — Пентезилея — влезе в стаята.
— Царят иска да те види, господарке.
— Благодаря ти, Пентезилея. Акса, клюките ще трябва да почакат. Бързо, помогни ми да се приготвя.
Когато Андромаха стигна до мегарона на Приам, наближаваше обяд и горещият въздух носеше обещание за лято, но въпреки това вътре беше мрачно и студено. Ръцете й изтръпнаха, когато отиде до позлатения трон на Приам, обкръжен от Политес и Полидорус, както и шестима орли.
Когато се приближи до царя, тя видя, че той изглежда смален и крехък. Спомни си жизнения могъщ мъж, когото бе срещнала за пръв път на Великата кула. Тогава бе погледнала в очите му и вътрешно бе потреперила. Царят, когото познаваше, макар и жесток и капризен, имаше ум, остър като меч. Сега в очите му виждаше само студена празнота. Спомни си думите на Касандра за очите на Агамемнон: „Те са празни. Зад тях няма душа.” „Всички царе ли стигат дотам?” зачуди се тя.
— Андромаха — каза познатият глас, който сега звучеше накъсано и прегракнало. — Дълго те нямаше. Разкажи ми за пътешествията си.
И застанала пред него като покорно дете, Андромаха започна да му разказва за пътуването си: дуела на Хеликаон с Персион, разговора й с Ифигения, зимното пътешествие до Седемте хълма и завръщането им, та чак до разтоварването на калая. Пропусна само приключението в Итака. Разказът й беше подробен и отне дълго време. Когато свърши историята си, беше премръзнала до кости. През цялото време го гледаше и се чудеше каква част от казаното достига до него. Погледът му от време на време се отнасяше, а после бавно се връщаше отново върху нея.
Накрая Андромаха свърши. Последва дълга пауза, а после царят каза:
— Ами Итака? Това го пропусна. Със сигурност е сред по-интересните преживявания от пътуването.
— Итака ли, царю?
Той се наведе напред и тя видя, че бялото на очите му е пожълтяло.
— Из цялата Велика зеленина се разказва как Одисей е нахлул в собствения си мегарон, за да спаси жена си. Ахил е бил с него. А също и „Ксантос”. Еней е помогнал на стария си приятел и нашия враг. Зная всичко, което се случва във Великата зеленина, момиче. Не се опитвай да ме залъгваш.
Андромаха не каза нищо. Приам се закашля болезнено и продължи да говори със суров глас:
— Обявявам Еней за враг на Троя. Той ще бъде екзекутиран, когато се върне в града. Чуваш ли ме, Политес?
— Да, татко — Политес улови погледа на Андромаха и поклати леко глава. — Сигурно си изморен. Трябва да си почиваш.
Приам го игнорира.
— Не носиш роклята, която ти дадох — каза той на Андромаха.
— Господарю? — тя сведе поглед към червения плат.
— Златната рокля с делфиновия шал. Каза, че днес ще ги носиш.
Старецът се наведе отново напред и се загледа намръщено в нея. После протегна ръка като нокти на граблива птица и я издърпа до себе си. Приам все още бе силен мъж и Андромаха усети киселия му дъх по бузата си — горещ и трескав. Хватката около китката й беше като менгеме.