— Коя си ти? — изсъска той. — Ти не си моята Хекуба. Да не би да си поредният призрак? Казвам ти отново, не ме плашиш!
Тя отвърна спокойно:
— Аз съм Андромаха, съпругата на Хектор.
— Къде е Хекуба? — той я освободи и я отблъсна, а после се огледа наоколо. — Тя каза, че ще носи златната рокля.
Полидорус пристъпи напред и предложи на стареца златен бокал, а Политес отиде до Андромаха.
— Сега можеш да си вървиш — каза й тихо. — Познавам настроенията му. В момента живее в миналото и не те познава.
— Хектор каза, че на царя вече не може да се има доверие. Не ми обясни нищо повече — отвърна Андромаха, докато излизаха от мегарона на свеж въздух.
Политес й разказа за отстъплението на отрядите до Скамандър и изгарянето на мостовете, а тя слушаше ужасено.
— Но ако орлите му се подчиняват, Хеликаон ще бъде убит, когато се завърне в Троя — възкликна накрая.
Политес се усмихна тъжно.
— Татко вече не разполага с орли под свое командване.
— Ами орлите в мегарона… — гласът й заглъхна, когато осъзна за какво става дума. — Разбирам. Те не са орли.
— Не, това са мъже на Хектор, подбрани лично от него да пазят царя. Ако беше погледнала по-внимателно, щеше да видиш, че един от тях е Ареон, щитоносец на Хектор и сред най-верните му приятели. Те не изпълняват заповедите на Приам. Всяка заповед, която им даде, носят на мен.
— Значи в момента ти наистина си цар на Троя, Политес.
Той кимна с тъжна усмивка.
— Да, предполагам, че съм.
— Тогава Хектор не трябваше да напуска — отвърна Андромаха остро. — Съжалявам, братко, но ти не си човек на войната.
— И аз това му казах. Хайде, нека се поразходим.
Те тръгнаха сред градините, където Андромаха видя двете малки момчета да си играят под зорките погледи на стражите. Копнееше да изтича при Астианакс и да го вземе в ръце. Но вместо това продължи да върви бавно до Политес.
— Хората твърдят, че Приам има петдесетима сина, нали знаеш? — каза той. — Но повечето приказки за него са пълни глупости. Мнозина мислят, че собствените ми синове са всъщност негови. Това е нещо като шега в града, но не е истина. Жена ми Сусо живееше далече от Троя през по-голямата част от брака ни, защото се боеше от поплъзновенията на Приам. Тя умря тази зима. Знаеше ли това? — Андромаха поклати глава, изпитата внезапно болезнено съчувствие към жената, която никога не бе познавача. — Кашлящата треска — обясни с равен глас Политес, сякаш обсъждаше времето. — Но двете ни момчета са в безопасност. Още преди година ги пратих далече от града. Никой не знае къде са, освен мен. Те бяха двамата наследници на Троя преди твоят Астианакс да се роди, но сега никога няма да го научат. Дори добрият търговец и жена му, които ги отглеждат като свои собствени, не знаят кои са — Политес замълча за момент, после продължи: — Но аз се отклоних от темата, сестро. Трябва да разбереш, че Приам имаше много синове, но не ги е правил безразборно. А и знам, че със сигурност е убил поне петима, а може би и повече. Сега изгуби Диос и моя скъп приятел Антифон, а също и Парис. А Хектор, най-великият сред нас, също не е тук. Така че единственият му останал син е бедният Политес, който, както ти сама казваш, не е човек на войната.
Андромаха понечи да заговори, но той вдигна ръка.
— Хектор вярва, че стените не могат да бъдат превзети и аз мисля, че е прав. Така че онези от нас, които останаха зад тях, нямат какво да правят, освен да пазят и да разпределят храната и водата, както и да се погрижат Скейската порта да не бъде отворена с предателство.
— Но ако по някакъв начин те успеят да нахлуят и ти бъдеш убит, Политес, кой ще организира защитата на града?
— Ако аз падна, Андромаха, генералите ще бранят Троя.
В този момент откъм двора се чу вик и един орел дотича през отворената бронзова порта в градината.
— Микенците атакуват стените, господарю! Имат стотици стълби.
Изражението на Политес помрачня.
— Къде? — попита той бързо.
— На източната и западната стена, господарю.
— Кой командва там днес?
— Скамандрийците на Банокъл са на запад, а Лукан — на изток.
— Тогава аз ще отида на западната стена. Войнико, иди и ми донеси бронята — Политес хвърли поглед на Андромаха. — Един принц не бива да бъде виждан без броня — обясни срамежливо.
Обърна се и почти се сблъска с червенокос мъж, който вървеше към двореца. Андромаха разпозна ковача Калкеус. Старият мъж бе покрит с прах и изглеждаше изтощен, сякаш бе работил цяла нощ.
— Трябва да видя царя — каза той без предисловия.
— Не можеш да видиш царя сега — отвърна Политес.