— Сега, когато и Антифон е мъртъв, не зная. Може би някой от генералите. Може би Политес.
— Добри новини — каза дебелият Менелай, повтаряйки думите на брат си Агамемнон. — Това, че не Хектор ръководи отбраната, искам да кажа. Мисля, че трябва да опитаме още една атака на стените.
— Да не си се побъркал? — изрева Одисей и скочи на крака, преобръщайки стола си, който се стовари с трясък на пода. — В името на топките на Аполон, след вчерашното клане ти искаш да изпратиш още войници на сигурна смърт? Колко изгубихме вчера — триста, четиристотин?
— Идеята на брат ми може и да е добра — вметна гладко Агамемнон, докато другият цар заекваше под нападението на Одисей.
— Менелай никога не е имал добра идея в живота си — отсече царят на Итака. — Той те следва като кученце, лае, когато му кажеш, и понякога пикае върху крака ти. Този чумав план е твой, Агамемнон, и бих искал да знам защо. Понеже, за разлика от палето ти, аз не съм глупак.
Царят на Микена бе пребледнял, а тъмните му очи блестяха яростно.
— И аз искам да разбера защо трябва да обричаме още от войските си на сигурна смърт — вметна меко Менестеос от Атина.
Агамемнон пое дълбоко дъх.
— Вчера група от войните ми е успяла да завземе част от стената и да я удържи за кратко, преди предателят Банокъл да ги отблъсне. Ако някоя смела група войници успее да задържи дори малко пространство, можем да пратим стотици по стълбите след тях. Троянците няма да могат да ги спрат. Но ни трябват най-смелите войни, готови да жертват живота си за каузата.
Той се огледа из стаята и очите му се спряха на Ахил.
— Аз няма да участвам в тази лудост — каза царят на Тесалия. — Нито аз, нито мирмидонците ми ще се включим в самоубийствени атаки на стените.
— Значи така — вметна ледено Агамемнон. — Нашият шампион Ахил се бои…
Ахил скочи на крака и с една бърза крачка се озова пред него, а върхът на меча му се допря до гърлото на царя-войн. Всичко стана толкова бързо и елегантно, че никой нямаше време да помръдне. Одисей видя, че Патрокъл поставя ръка на меча си, както и двамата последователи на Агамемнон. В мегарона настана мъртвешка тишина.
Агамемнон продължи да говори, впил немигащия си поглед в Ахил:
— Щях да кажа, че Ахил се бои за живота на хората си. Това е разбираемо и е белег за истински водач. Смелите мирмидонци бяха жизненоважни за нашия успех до момента.
Царят на Тесалия почака няколко мига, а после прибра меча си. След това се върна на мястото си, без да сваля очите си от Агамемнон.
— Всички ние сме мъже на честта — продължи микенският владетел. — Ахил е нашият шампион и никой не се съмнява в смелостта на съотечествениците му. Но атаката ни ще продължи и без Тесалия, ако трябва.
— Както и без Итака — добави Одисей. — Моите хора няма да участват в катеренето на стени, където ги очаква сигурна смърт. Можеш да използваш стрелците ми и лъка ми Акилина, за да защитаваш войните си от земята, но това е всичко.
— Така да бъде — каза Агамемнон студено. — А какъв е твоят план за превземането на стените, Разказвачо? Или ти си тук само за да ръсиш истории за магически свине и летящи кораби?
Чернобрадият Мерионес стана и каза ядосано:
— Царят на Итака се е доказал стотици пъти в битка. Ако не беше той, още щяхме да се суетим от другата страна на Скамандър.
— Да, да — намеси се старият Нестор нетърпеливо. — Всички тук сме войни. Сражавал съм се в сто битки преди младият Ахил да бъде дори блясък в очите на баща си. Онова, което аз бих искал да знам, цар Агамемнон, е защо сме ти всички ние, когато планираш да изпратиш само един отряд от собствените си хора по стълбата.
— Атаката ще бъде като вчерашната — обясни търпеливо царят на Микена. — С всичките ни стълби и колкото може повече мъже. Троянците не бива да знаят каква е целта ни.
— А каква е целта ни? — попита владетелят на Пилос.
— Целта ни е южната стена до Великата кула на Илион. Ако успеем да превземем онази малка част от стената, ще имаме достъп до кулата през вратата на укреплението. После ще можем да влезем по два начина — през стълбището на южната стена и през входа на кулата, който, както знаете, се отваря зад Скейската порта. Трябват ни само шестима мъже и градът е наш.
Одисей чакаше на безопасно разстояние от южната стена, а великият лък Акилина стоеше на рамото му, докато западните войски се събираха за новата атака. Този път не търсеха изненада. Той виждаше слънцето, отразяващо се в шлемовете на троянските войски, подредени по върха на стената.