Въпреки загубите си, Агамемнон все още можеше да събере повече от тридесет хиляди войни за нападението. Царят на Итака бе изчислил, че в защита на Троя не може да са останали повече от пет хиляди мъже. Това трябва обаче да им стигне днес, помисли той. Новият план на царя на Микена можеше и да сработи, но не беше много вероятно. Всеки изминал ден и всяка следваща атака потвърждаваше вярата на Одисей, че единственият начин да се превземе градът, е с коварство.
Подредиха стълбите на земята в готовност за използване. Те бяха направени от дъб от подножието на Ида и овързани със здрави кожени ленти. Бяха тежки и за всяка трябваха шестима мъже, които да я вдигнат.
Заповедта дойде, нападателите вдигнаха стълбите и се затичаха с тях към основата на стената. Само за няколко мига бяха издигнати десетки стълби и бронираните войни се втурнаха нагоре по тях. Одисей отстъпи няколко крачки назад, сложи стрела на тетивата и зачака точно както чакаха и защитниците. Троянците се скупчваха край всяка от стълбите, докато се напълни с войници, преди да я съборят от стената. Одисей пък чакаше защитниците да се наведат през парапета, за да го сторят.
Един брадат троянски войник, хванал прът за избутване, се пресегна от върха на стената, за да го закачи за една стълба и да я събори встрани. Царят на Итака виждаше малко бяло петно между шлема му и бронята при врата. Той се прицели с Акилина и стреля. Стрелата се заби в гърлото на войника и мъжът падна от стената. Одисей постави нова стрела на тетивата и зачака.
Стълбата до Великата кула бързо бе съборена от защитниците, а войните по нея паднаха с трясък по земята. Други войници се затичаха, за да я вдигнат отново и да се качат, въпреки опасността за самите тях. Агамемнон беше обещал почести и тежестта на една овца в злато на първия, който достигне върха и оцелее. Одисей свали още двама защитници. Видя, че един войник на парапета го видя и го посочи на фригийските стрелци. Царят на Итака се ухили. Намираше се далече от обсега на смешните им лъкчета.
Сега нападателите правеха четвърти опит да се изкачат по стълбата до кулата. На нея имаше седем войни, когато я събориха настрани, и падащите войни разблъскаха и другарите си на съседната стълба. От върха на стената се разнесоха радостни възгласи, ала микенците не се поколебаха. Нови войни скочиха напред и вдигнаха отново стълбите. Толкова смелост, изхабена за обречено начинание, помисли си Одисей.
Погледна отново към върха на стената и осъзна, че защитниците са отстъпили. Намръщи се. Какво кроят сега, зачуди се царят?
По цялата южна стена се появиха мъже, които носеха широки и плитки метални чинии в покритите си с плат ръце. Горещо масло или вряла вода? Те обърнаха чиниите и съдържанието им се изсипа върху нападателите долу.
Катерещите се мъже до един започнаха да крещят и да се гърчат, опитваха се да свалят бронята си и падаха от стълбите. Онези, които успяха да се измъкнат от доспехите, продължиха да пищят мъчително, а виковете им бяха ужасяващи.
Одисей нарами Акилина и се затича към стените, като викаше на стрелците да продължат да стрелят по защитниците. Той достигна един микенски войн, сгърчен в агония, който отчаяно се опитваше да се измъкне от нагръдника си. Царят го свали бързо, но това не помогна. Мъжът продължи да крещи. Одисей разкъса туниката му.
— Какво е това, Одисей? Какво им става? — извика Мерионес, коленичил до него.
Падналият войн беше припаднал от убийствената болка и царят на Итака посочи яркочервената кожа по гърдите и раменете му. Изглеждаше като сварена.
— Пясък — каза той. — Примесен с мънички парченца метал и нажежен до червено. Не може да се извади и не спира да измъчва жертвата. Чувал съм за подобно оръжие, използвано в пустинните земи. Това е демонично мъчение.
Една стрела се удари в земята до тях и двамата с Мерионес бързо вдигнаха щитове над главите си. После всеки хвана по една от ръцете на ранения войник и започнаха да го влачат встрани от стените. Друга стрела обаче се заби в гърдите му и той умря моментално. Те го оставиха и се върнаха, за да се опитат да спасят някой друг.
— В името на топките на Аполон — измърмори Одисей, — за него е по-добре да е мъртъв.
Двамата с Мерионес отнесоха още няколко войници, всички измъчени от неописуема болка, надалеч от стените. Царят никога не се бе чувствал толкова безпомощен, изправен пред толкова отвратително нараняване.
За всички тях щеше да е по-добре да бяха умрели, помисли си той.
XXIV
С ЛЪК И СТРЕЛА
Топлата пролет се превърна в горещо и сухо лято. Обсаденият град беше като обжарен. Докато Андромаха се връщаше от Дома на змиите в двореца на Хектор, тя с копнеж си помисли за чашата студена вода, която щеше да я чака, когато пристигне. Промъкна се през портите на двореца, измъкна се с кимване от охранителите си и влезе в градините.