Ала лятото отминаваше и собствените провизии на Хектор намаляваха. Това бяха първите каруци, които бяха видели за последните тридесет дена и за пръв път изобщо толкова на юг.
Скорпиос отново легна по корем и се взря в подножието на склона. Керванът сега бе почти на едно ниво с него. Водачът му беше висок ездач с черен шлем и нагръдник. Скорпиос се опита да си спомни какво му бе казал помощникът на Хектор, Местарес, за вражеската броня. Ахил винаги носеше черен нагръдник, всички знаеха това, но Скорпиос се съмняваше Убиецът да води някакъв си керван с продоволствия. Някои от мирмидонците, неговата лична стража, също носеха черно в чест на своя водач, въпреки че повечето използваха обикновена тесалийска броня. Единственият друг войн, който използваше този цвят, беше Мерионес, приятелят на Одисей и помощник на царя на Крит. Скорпиос не виждаше критянски брони под себе си.
Чу шумолене на камъчета и Юстинос пролази до него.
— Е, момче? Кои мислиш, че са онези? — попита едрият мъж, поглеждайки предпазливо отвъд хребета.
— Не мога да преценя. Но тия петдесет каруци…
— Хм — промърмори другият. — Може би някой чуждоземен търговец си мисли, че ще направи удар, като прати провизии на войските на Агамемнон. Сигурно си мисли, че си струва риска. Може би са изтеглили корабите си в някой залив на юг.
Скорпиос се прозя. Те самите лагеруваха далеч на юг тази нощ и бяха яздили още с пукването на зората. Хектор постоянно ги държеше в движение. Всяка нощ различен лагер. Дните бяха дълги и тежки, а нощите — твърде кратки. А Скорпиос не бе ял нищо от зазоряване предния ден.
— Гладен съм — оплака се той не за първи път. — Съгласен съм с Банокъл за тази част — не мога да се бия на празен стомах.
— Тогава, ако Банокъл още е жив, сигурно стене по-силно и от теб, момко. Но онези каруци може да означават обилна вечеря за нас. Ще е приятно да хапнем нещо, различно от конско месо.
Те запълзяха обратно и се спуснаха по каменистия склон до мястото, където бяха привързани конете им. Ездата до поляната, където чакаха Хектор и Троянският кон, беше кратка. Някои от ездачите се качиха по конете още когато видяха съгледвачите, но принцът остана седнал до лагерния огън, където полираше златото и среброто по огромния си нагръдник.
— Можете ли да ми кажете какво носят? — попита той, когато двамата мъже слязоха от конете.
Юстинос поклати глава.
— Каруците са покрити с платно. Но са около петдесет. И тежат.
— Ами стражите?
— Около триста души. Водачът им носи черно.
Хектор вдигна вежди.
— Възможно ли е да е Ахил?
Юстинос поклати глава.
— Никога не съм го виждал, но казват, че е едър мъж като теб, господарю.
Хектор кимна.
— Значи не е той. Този войн е висок, но слаб.
Хектор поседя замислен известно време, докато един от ездачите не го попита:
— От капан ли се боиш, господарю?
— Може би — отвърна той. — Ако аз исках да устроя засада, щях да го направя точно с голям и бавен керван. Но е изкушаващо. Съгледвачите ни не са откривали други вражески сили наоколо. На юг от нас няма войски, в това сме сигурни.
— И сме огледали всичко на север до самите стени на Троя — добави Юстинос.
Хектор явно взе решение. Изправи се.
— Да ги избием тогава — каза мрачно.
Ездачите се качиха по конете си и потеглиха нагоре по склона. Скорпиос усети познатия нажежен до червено страх в стомаха си при мисълта за предстоящата битка. В тази армия бяха останали шестстотин конника, а имаше и още две по-малки групи, които Хектор бе изпратил на север и изток от Троя. Те превъзхождаха числено ездачите, пазещи каруците, но при все това на Скорпиос му се гадеше от напрежение. По цялото му тяло избликна студена пот, а главата го заболя. Знаеше, че слабостта ще отмине, когато битката започне. Винаги ставаше така.
Щом достигна върха на хребета, той видя как Хектор забива пети в хълбоците на жребеца си и се спуска по лекия склон към реката. Керванът беше от другата страна на Скамандър, но сега от нея бе останало само поточе. Шестстотинте ездачи я прекосиха сред облак прах.
Скорпиос се приведе ниско над врата на жребеца си и се загледа в прахоляка пред тях. Видя как каруците забавят. Ездачите, които ги пазеха, бяха тежковъоръжени с копия, както и с мечове. Те застанаха неподвижно до кервана и се обърнаха да ги посрещнат, вместо да се отдръпнат и да се бият на свободен терен. Скорпиос видя, че Хектор вдига меча си и го върти в кръг около главата. Заобиколете ги!