— Одисей! — извика старецът и размаха юмрук. — Предателско псе! Отсечи му главата, сине мой! Убий помияра!
Сега под тях се разнесоха викове, когато от сенките на руините се появиха други хора. Стотици войници — микенци, тесалийци и наемници — се затичаха към главната улица, по която яздеше Хектор. Те се наредиха от двете страни на пътя му, гледайки троянския принц и Одисей. Чуха се няколко обиди, но те бързо заглъхнаха, а после настана тишина, докато двамата ездачи се придвижваха към Скейската порта.
Полидорус бързо изтича до страната на кулата, която гледаше надолу към портите. Там стоеше огромен тъмнокос мъж в черна броня. Войникът веднага го позна. Какво става, зачуди се той?
Между тримата мъже пред портите се проведе кратък разговор, а после Ахил се отдръпна и си тръгна, очевидно доволен. Хектор погледна нагоре и гласът му изтътна:
— Отворете портата! Аз съм Хектор, принц на Троя!
Полидорус изтича до вътрешната страна на кулата и се наведе ниско над парапета.
— Отворете! — извика той на стражите долу. — Хектор се завърна! Отворете портата веднага!
Андромаха си почиваше на един диван на източната тераса, когато до ушите й достигна далечният звук на радостни възгласи. Тя седна и погледна към Акса, която отвърна на погледа й неразбиращо. И двете станаха и отидоха до парапета, но не видяха нищо оттам. Възгласите се засилваха все повече и повече.
— Ще изляза да видя какво става — каза Андромаха.
— Може би врагът си е тръгнал и ние сме спасени — предположи Акса.
— Може би — отвърна принцесата без особена надежда. Излезе от покоите и забързано прекоси двореца.
Навън царската стража също изглежда не знаеше какво се случва. Бяха извадили мечовете си, готови за действие. После Политес се появи със собствените си охранители. Изглеждаше разтревожен.
— Защо чувам викове на радост, Политес? — попита Андромаха, но той поклати глава.
После един ездач долетя в галоп по каменната улица и се насочи към тях. Скочи от коня си и извика:
— Принц Хектор се върна, господарю! Той е тук, в града!
Шумотевицата се приближи още повече и сега Андромаха чуваше думата, която всички повтаряха отново и отново:
— Хектор! Хектор! ХЕКТОР!
Надеждата разцъфна в сърцето й, последвана незабавно от пронизващ страх. Лятото бе преминало без никакви събития. Въпреки че врагът лагеруваше пред портите, беше невъзможно да си изплашен през цялото време и в крайна сметка, докато дългите горещи дни следваха един след друг, в Троя настана спокойствие. Сега колелото на събитията отново започваше да се върти и нещо подсказваше на Андромаха, че това ознаменува началото на края.
Когато съпругът й най-накрая се появи, повел за юздите коня си към царския дворец, той бе обкръжен от тълпа радостни троянци. Войниците бяха образували защитен кордон около него, но хората непрестанно се опитваха да го пробият, за да докоснат робата или сандалите му. Черният кон помръдваше нервно, но Хектор го държеше здраво. Когато се приближи към двореца, стражите отблъснаха тълпата, но това не ги спря да крещят името му и да надават радостни викове.
Хектор се усмихна, когато видя Андромаха, и спря коня си. Слезе изморено, а после я прегърна, протягайки ръка към брат си.
— Андромаха. Политес. Радвам се да ви видя и двамата.
— Благодарим на боговете, че си тук, Хектор — отвърна брат му. — Но как и защо? Не те очаквахме.
Хектор поклати глава.
— Първо трябва да поговоря с татко.
— Той не е добре… — започна Политес.
— Зная — прекъсна го Хектор с тъжен глас. — Въпреки това той все още е цар и аз трябва да говоря първо с него.
Той стисна леко ръката на Андромаха за миг, а после я пусна и тръгна към царския дворец, следван от брат си. Тя пък се върна в покоите си, за да се пребори с бурята в ума си. Чакането никога не й се удаваше лесно и откри, че кръстосва нагоре-надолу терасата, неспособна да си отдъхне от несигурност и притеснения. Небето потъмня и двете момчета си легнаха, но Хектор още го нямаше.
Накрая вратата се отвори тихо и той бе там, облечен в стара сива туника и кърпено наметало. Тя изтича в обятията му. Хектор я подържа известно време, заровил лице дълбоко в косата й. После Андромаха вдигна поглед и каза с усмивка:
— На брега на Симоент ти казах, че ще се срещнем отново.
Загледан с мрачно изражение в лицето й, той каза:
— Ще има дуел, Андромаха.
Тя пое дълбоко дъх и попита:
— С Ахил, нали?
Принцът кимна.
— Убих приятеля му Патрокъл и той е жаден за отмъщение.
Тя осъзна, че в нея се надига гняв и се отдръпна от прегръдката му.