— Ето го предателството! — извика и я вдигна високо. — И ето го отровителят! — с тези думи избута жреца напред.
Агамемнон пристъпи напред и сграбчи бутилката с отровата.
— Какво е това? — попита той, а гласът му трепереше от искрен гняв.
— Нарича се атропа — отвърна Одисей и повиши глас, за да го чуят всички. — Използва се от скитите в Мрачното море, които потапят стрелите си в него. Причинява замайване, бълнуване, парализа и смърт. Зла отрова. Оръжие за страхливец.
— Псе такова! — Агамемнон сграбчи отровения меч и го заби в корема на жреца.
Силата на удара събори мъжа върху нагорещените въглени. Той започна да крещи, а робата му се подпали. След няколко мига отчаяното му мятане секна и почернялото тяло замря.
На арената Хектор падна със стон, който отекна в стените на Троя, а от раните му закапа кръв. Ахил, който все още стоеше на крака, единствено със силата на волята си, вдигна меча си и с един последен вик го заби в гърдите на застаналия до него последовател. После падна мъртъв на земята. Останалите двама стражи на Агамемнон го погледнаха, несигурни какво да правят.
С последно усилие Хектор вдигна меча на Ахил с треперещи пръсти и го постави на гърдите на война, а след това сключи мъртвите ръце около дръжката. Отпусна се назад и сведе глава. Одисей чу последното му из дихание. След това последва тишина.
Хектор бе мъртъв.
Царят на Итака падна на едно коляно с разбито сърце. От другата страна на кръга щитоносецът на Ахил, Тибо, направи същото, последван от мирмидонците. След това един по един всички мъже около бойното поле коленичиха в знак на преклонение пред двамата велики войни.
Само Агамемнон остана прав. Той се обърна разярено и си тръгна.
Одисей сведе глава. Гадеше му се заради ролята, която бе изиграл в смъртта на двамата герои. После в тишината се разнесе съскане. В рова пред него въглените изпускаха пара. Грозния цар вдигна очи към небето. Незабелязани от никого по време на титаничната битка, над тях се бяха струпали буреносни облаци. Докато ги гледаше, небето притъмня още повече, а после се разнесе оглушителна гръмотевица и мълния проблесна през небето над стените на Троя. Небесата се разтвориха и дъждът се изля.
Нямаше представа колко дълго е стоял на колене в калта под дъжда. Накрая Одисей осъзна, че около него се движат хора. Отвори изморено очи. Мирмидонците се бяха струпали около Ахил и се готвеха да го отнесат.
Царят се надигна на крака и отиде до арената. Червенобрадият Тибо стоеше до тялото на Хектор.
— Ще го върнеш ли в града? — попита Одисей.
— Да, царю — каза войнът. — Ако беше оцелял, великият Ахил щеше да се отнесе с чест към падналия си противник. Ще го отнеса, а после ще взема мирмидонците си и ще отплаваме към дома. Нашият цар ще иде на погребалната клада, но не и в това прокълнато място.
Одисей кимна. Внезапно осъзна, че мъжете около него са се умълчали и единственият звук идва от дъжда, барабанящ по металните им брони. Погледна настрани и видя Андромаха. Тя вървеше към тях сама през дъжда, облечена в рокля като ален пламък, със сурово лице и високо вдигната глава.
Тя стигна до него. Лицето й бе посивяло, а косата й бе прилепнала по главата и раменете от дъжда, ала в очите му това бе най-красивата жена, която беше виждал някога. „Хеликаон беше прав — помисли си той — ти наистина си богиня.”
Тя погледна тялото на Хектор, а когато вдигна отново очи, те бяха плувнали в сълзи.
— Е, Разказвачо? Доволен ли си от свършеното през деня?
— Двама от приятелите ми са мъртви. Какво искаш да ти кажа, момиче?
— Че всичко приключва сега, ти ще се върнеш на корабите си и ще си отидеш у дома.
— Ще се върна на корабите си и ще си отида у дома.
Андромаха повдигна невярващо вежди.
— Наистина ли?
— Итака напуска това място — каза той. — Не вярвам, че жрецът сам е избрал да отрови острието, което уби Ахил. — Одисей хвърли въпросителен поглед към Тибо, който поклати глава.
— Подозирам, че ръката на Агамемнон стои зад това дело — съгласи се войнът. — Отвратително престъпление.
— Това е Тибо от мирмидонците — каза Одисей на Андромаха. — Той ще се погрижи тялото на Хектор да бъде върнато в града с почести. После ще вземе армията на Ахил и ще си идат у дома в Тесалия. А аз ще се върна при моята Пенелопа и новородения си син преди празника на Деметра.
Видя надежда в сивите очи на Андромаха и побърза да я смаже:
— Някога двамата с теб сключихме договор да си казваме единствено истината. — Тя кимна, спомняйки си Залива на сините сови, където се бяха срещнали за пръв път. — Агамемнон няма да се върне у дома със своите армии и флотилии. Троя ще падне, Андромаха. Дъждът няма да ви спаси. Всъщност той означава единствено, че всички в града ще бъдат изклани преди да умрат от жажда.