Тя слушаше суровите му думи със затаен дъх.
— Троя не може да бъде спасена — Одисей погледна слушащите войници, а после се вгледа в очите й. — Но ако искаш да спасиш сина си — добави след малко, — гледай на север.
После й обърна гръб и я остави да се бори сама с мъката си в дъжда.
Агамемнон беше побеснял. Спусна се бързо по пътя до двореца си, обкръжен от микенската стража и последните си двама последователи. Никой ли не може да следва един простичък план, питаше се той? Жрецът трябваше да намаже острието с отрова без никой да го види, докато всички са заети да зяпат битката, а после да хвърли бутилката в нажежените въглени. Вместо това алчността го бе накарала да я задържи и именно тя го уби накрая. А що се отнасяше до този бъркащ се навсякъде дивак Одисей, беше крайно време да се направи нещо с него. Вмешателствата му натежаваха повече от ползата.
Агамемнон влезе забързано в мегарона, където царете вече се събираха и пиеха радостно вино. Когато го видяха, веселието им бе заменено от бдителност. Знаеха, че е труден за разгадаване и това го радваше.
Той се огледа, а после въздъхна и поклати глава.
— Нашият велик шампион Ахил е мъртъв — каза с тъга. — Поразен от предателство.
Кигон от Ликия го изгледа с присвити очи.
— Да, това е трагедия за всички ни — изкоментира със сух сарказъм той.
— Чух мирмидонците да казват, че сега ще ни напуснат, за да отнесат тялото му у дома — изпелтечи Менелай. През по-голямата част от деня бе пил неразредено вино.
— Нямаме нужда от мирмидонците. Така ще има повече плячка за нас — заяви радостно Идоменей.
Вратите се отвориха и влезе Одисей, следван от стария Нестор. Царят на Итака отиде целеустремено до Агамемнон и го изгледа с почервеняло от гняв лице.
— Ще успееш ли да ме убедиш, царю, че не си наредил на онзи чумав жрец да отрови собствения ни шампион?! — изрева той.
— Това е лудост, Одисей — отвърна с благ тон Агамемнон. — Защо бих отровил нашия герой?
— Защото, в името на великия бог Зевс, една смърт за теб никога не е била достатъчна. Ти искаше и двамата да умрат! А ако острието на Ахил бе отровено и той бе оживял, за да го разбере, щеше да те убие със собствените си ръце, каквото самият аз обмислям да сторя след днешните ти злодеяния.
Агамемнон отскочи назад и извади меча си, а последователите му застанаха от двете му страни със своите оръжия. Царят-войн бе готов за битка. Отдавна копнееше да види противния Одисей на пода, плувнал в локва от собствената си кръв. Около тях другите царе също бяха хванали дръжките на мечовете си, но Агамемнон осъзна шокиран, че поне двама от тях — старият Нестор и Менестеос от Атина — гледат преценяващо него.
Той пое дълбоко дъх и каза помирително:
— Мъката те подвежда, Одисей. Това е трагичен ден за всички нас. Нашият шампион Ахил пое по Тъмния път. Никога няма да видим отново герой като него. — Думите на умиращия жрец в Пещерата на крилете се появиха в ума му. — Епохата на героите отминава — добави след малко.
— В името на всички чумави богове, гади ми се от това — отвърна Одисей. — Ще взема армията си и ще се върна в залива тази нощ. А призори ще отплаваме за Итака.
Агамемнон бе обзет от прилив на радост и облекчение. „Дебелият глупак най-накрая си тръгва”, помисли си той. Боговете сигурно наистина обичат Микена. Но на глас каза студено:
— Значи клетвата ти към мен няма стойност, Итака.
— Не клетвата няма стойност, а получателят й — отвърна мрачно Одисей.
Нестор пристъпи напред преди Агамемнон да успее да реагира.
— Моята армия също ще напусне Троя. Аз съм стар човек и не искам да виждам повече убийства и смърт — каза той. — Утре на разсъмване поемам за Пилос.
Микенският цар се обърна към него.
— Предателството ти няма да бъде забравено, старче — изплю той. — Ти си цар само защото аз ти позволявам. Когато микенските войски се върнат у дома триумфално, бъди подготвен да защитаваш конопените си полета и плажовете си.
Нестор се изчерви и отвърна яростно:
— Не се опитвай да ме заплашваш, Агамемнон. Синовете ми са мъртви заради ужасния Хеликаон, но аз имам множество силни внуци. Ако войските ти дойдат на границите ни, те ще те чакат с остри мечове. Ако изобщо се върнеш в Залата на Лъва — добави той, а после продължи: — Има безброй листа по дърветата и безброй начини човек да умре.