— Това няма да издържи дълго — отбеляза високият Хилас, докато се приближаваше, и посочи презрително барикадата. — Когато тя падне, ние ще чакаме. Укрепление от плът и кости е по-здраво от такова от камък и дърво.
— Трябват ни още стрелци — каза му Калиадес. — От другата страна врагът просто моли да бъде надупчен от стрели.
Младият Перикъл пристъпи напред.
— Аз и стрелците ми ще отидем, където сме нужни. Къде ни искаш?
Калиадес се разкъсваше. Ако разположеше младия цар и тракийците му по стената, щяха да бъдат хванати в капан, когато врагът пробиеше барикадата. Но пък ако ги пратеше на стената, от която можеха да избягат при нужда, нямаше да имат прикритие от вражеските стрели.
— He се бой за безопасността ми, Калиадес — каза младежът, виждайки колебанието му. — Разположи ни там, където има нужда от нас. Ще поема същите рискове като хората си.
— Колко сте всъщност?
— Само осмина стрелци и Пентезилея.
Чак тогава Калиадес осъзна, че един от стрелците, стоящ малко встрани от мъжете, всъщност е суровата жена, която бе видял на първото упражнение с Андромаха. Тя носеше къса кожена пола над бялата си туника и фригийски лък през рамо. В едната си ръка държеше два колчана стрели.
— Пентезилея е една от прислужничките на Андромаха. Тя има невероятно вродено умение с лъка — обясни младият Перикъл и се изчерви леко. — Ще бъде ценен другар.
Калиадес се зачуди какво ли мислят другите тракийци за новодошлата. Той се обърна към нея:
— Защо не напусна града, докато имаше шанс за това?
— Баща ми Урсос даде живота си за Троя — каза му жената. Гласът й бе дрезгав и той видя, че под тежките вежди го гледат пронизително зелени очи. — Не бих могла да сторя по-малко от това.
Калиадес внезапно се сети за Пирия. „Да — помисли си — и тя щеше да е тук с лъка си.” Той отново погледна Перикъл.
— Заобиколете стената, докато не стигнете до източната страна на портата. Ако стоите назад, ще имате някаква защита от вражеските стрели.
Битката за барикадата продължи цял ден и дълго след залез. За щастие на отчаяните троянски защитници, нощта бе безлунна и беззвездна. Известно време боят се водеше на светлината на факли, но накрая враговете получиха заповед да отстъпят обратно към портата. Троянците незабавно се заеха да възстановяват защитите, съборени през деня.
Когато приключиха за тази нощ, Калиадес и Банокъл отидоха до храма на Атина, където раздаваха храна и вода. Те чакаха на опашката в тъмнина. Около тях изтощените мъже спяха, проснати по земята. Други седяха на малки групички, твърде изнемощяли, за да говорят. Просто гледаха в мрака с празни очи.
— Клисав хляб и глътка вода — изсумтя Банокъл, докато сваляше шлема, за да прокара ръка през напоената си с пот руса коса. — Един мъж не може да се бие цял ден с толкова.
— Ако Агамемнон беше изчакал с войските си още десет дена, нямаше да имаме дори клисав хляб.
— Добър план обаче, а? С Троянския кон. Кой не би отворил портите си за тях, щом яздят така?
Банокъл поклати глава с възхищение.
— Предполагам, че Одисей го е измислил — отвърна Калиадес. — Той има бърз ум.
— Забравяш ли понякога за кого се бием? — попита внезапно Банокъл.
Калиадес се намръщи.
— Не, но разбирам какво имаш предвид. Виждаме как микенски войни идват през барикадата само за да бъдат убити, а някои от тях са били наши другари. Ако съдбата ни бе малко по-различна, ние самите щяхме да стоим от другата страна.
— Нямам това предвид — Банокъл поклати глава. — Имам предвид за какво се бием? За Троя? От нея вече не остана нищо. Долният град е унищожен, както и голяма част от Горния. Казват, че цар Агамемнон иска съкровищницата на Приам, но Политес твърди, че в нея не е останало нищо. Значи се бием, за да спасим царя? Че той дори не знае кой е през половината време — едрият войн се почеса по главата. — Но всъщност няма значение, нали? Ние двамата с теб сме войни и сме избрали страна, така че ще продължим да се бием, докато не спечелим или не умрем. Просто се чудех… — гласът му заглъхна.
Калиадес помисли за това, докато стоеше на опашката за храна. Бяха избягали от микенските земи, за да се спасят от гнева на Агамемнон, и оттогава следваха линията на най-малкото съпротивление. Присъединиха се към Одисей по пътя му към Троя, защото им предлагаше начин да напуснат пиратския остров. Капризите на боговете ги накараха да спасят Андромаха, когато я нападнаха убийци. Това им бе спечелило места в Троянския кон на Хектор. Калиадес се усмихна вътрешно. А невижданият успех на Банокъл като водач ги бе спасило от челюстите на поражението в Карпеа, в Дарданос и пред стените на Троя.