Звучеше й недостатъчно след всичко, което бе сторил за нея. Преди да успее да отстъпи, тя се стрелна напред и го целуна по бузата. Банокъл кимна, а по лицето му пропълзя руменина.
Андромаха седна на перваза на прозореца и преметна краката си. После сграбчи въжето и започна да се спуска.
XXXIII
ПОСЛЕДНИЯТ ЦAP НА ТРОЯ
Хеликаон се спускаше по въжето след Калиадес и Андромаха с малкия си син Декс, завързан за гърба му. Нямаше търпение да се върне бързо в двореца и единственото, за което можеше да мисли, бе предстоящият сблъсък. Знаеше, че Агамемнон ще се появи накрая и щеше да го чака. Нямаше значение колко елитни войни щеше да изпрати насреща му микенският цар, той беше решен да оцелее достатъчно дълго, че да се изправи срещу него и ако е по силите му, да го убие.
Краката му стъпиха на земята и Калиадес ловко махна превръзките, които придържаха Декс.
— Все още е тъмно — отбеляза високият войн. — Андромаха ще се нуждае от факла. Банокъл, хвърли ни факла!
След няколко мига една пламтяща факла прелетя през въздуха и падна на няколко крачки от тях. Калиадес изтича да я вземе, стъпка искрите, изпопадали върху сухата растителност и я пъхна в ръката на Андромаха. Изправена под светлината на факлата в пламтящо червена дреха, Хеликаон си помисли, че тя никога не бе изглеждала по-красива.
– “Ксантос” ще чака само до изгрев-слънце, така че трябва да побързаш. Върви право на север. Виж, северната звезда свети ярко тази нощ — каза й той настойчиво.
Осъзнавайки, че ръцете й треперят от усилията при спускането, Хеликаон я придърпа в прегръдка. Андромаха хвърли умолителен поглед на Калиадес, които се отдалечи, така че да не ги чува.
— Ела с нас, любов моя — примоли се тя. — Заклех се, че няма да го изричам, но двамата с Калиадес отивате на сигурна смърт.
Хеликаон поклати глава.
— Знаеш, че не мога. Там имам приятели, другари, които съм познавал през целия си живот. Някои от тях защитаваха Дардания за мен. Не мога да ги изоставя. Такъв е дългът ми.
— И двамата избирахме пътя на дълга преди — заспори тя. — Беше тежък път, но го вървяхме знаейки, че това е правилно. Но Троя вече е град на мъртвите. Единствената причина да се върнеш, е да умреш с приятелите си. Как ще им помогне това? Трябва да оставим мъртвите зад гърба си и да насочим поглед към изгрева. Дългът ти сега е към кораба и семейството ти — към мен и синовете ти.
Последните й думи се изгубиха във вика на Калиадес. Той бе дръпнал въжето, готов да се изкатери обратно нагоре по скалата, но то бе паднало към него и се бе събрало на купчина на земята под високия прозорец. Хеликаон се взираше в намотките на въжето и чисто отрязания край. Гърдите му се стегнаха от гняв заради предателството.
Калиадес изкрещя ядосано на фигурата, която тримата можеха да видят ясно очертана в прозореца.
— Банокъл!
Гласът му се понесе надолу към тях:
— Нека Арес насочва копието ти, Калиадес!
Хеликаон видя как Калиадес наведе за момент глава с потъмняло лице, след което си пое дълбоко въздух и извика към приятеля си:
— Винаги го прави, братко!
Видяха как Банокъл вдигна ръка за сбогом, после прозорецът беше празен.
Хеликаон усещаше гнева в гърдите си.
— Какво, в името на Хадес, прави този идиот? — изкрещя той.
— Спасява ми живота — отвърна Калиадес тихо и потърка очи с опакото на ръката си, а после добави сякаш на себе си: — Нещо, което умее.
Хеликаон погледна нагоре към стръмната стена.
— Ще се изкача сам.
Андромаха се обърна към него, а на лицето й бе изписан гняв:
— Не можеш да се изкачиш обратно! Този път няма кой да ти хвърли въже — освен ако врагът не го направи. Трябва да тръгнеш сега, Хеликаон. Приеми този дар от съдбата и Банокъл. Върни се на “Ксантос” и отплавай надалече от мъртвото минало.
Тя погледна към Калиадес, но войнът все още стоеше взрян във високия прозорец, потънал в собствените си мисли. Андромаха постави ръка на гърдите на Хеликаон и се облегна на него.
— Не чу какво ти казах, любов моя. Исках да ти го съобщя в по-добър момент, но Астианакс е твой син. Наш син. Трябва да спасиш сина си.
Хеликаон се взря учудено в нея. Думите й нямаха смисъл.
— Как е възможно това?
Тя се усмихна леко.
— Повярвай ми, Хеликаон. Истина е. Случи се, когато беше болен, изпаднал в дълбок делириум. Ще ти разкажа, когато имаме време и сме сами. Но и двете момчета са твои синове. Трябва да ми помогнеш да ги отведа в безопасност. Зората приближава и няма да мога да ги отведа до “Ксантос” сама.