На пазара дойдоха войници. Твърде късно. Те вдигнаха тялото на Диос и го отнесоха обратно към Скейската порта. Тобиос се огледа, търсейки Актонион, ала него го нямаше.
Колко странно, помисли си той. Приам със сигурност би възнаградил мъжа, поразил убиеца на един от синовете му.
Андромаха остави Приам и Хеликаон потънали в разговор в кехлибарената стая и тръгна надолу към мегарона, където забеляза Антифон сред тълпата. Трудно бе да го пропусне човек, защото той все още беше най-едрият мъж в Троя, макар че голяма част от теглото му вече се състоеше от мускули. Докато преди се забавляваше с почти херкулесовско ядене, сега Антифон се славеше със свирепия си тренировъчен режим. Андромаха го харесваше много, но нямаше настроение за разговори.
— Виждал ли си Хектор? — попита го тя бързо.
— Преди няколко минути. Излизаше от двореца. — Той се наведе към нея и прошепна: — Изглеждаш разтревожена, мила моя.
— Денят бе труден — отвърна тя.
— Напоследък повечето са такива. Хектор винаги изглежда тъжен. Всичко наред ли е помежду ви?
Андромаха се спря преди да отговори, а когато го стори, думите звучаха кухи в ушите й:
— Между нас има обич, Антифон. Така че в крайна сметка всичко ще бъде наред. Длъжна съм да вярвам в това.
— Той те обожава. Така че се надявам да си права — отвърна принцът.
Андромаха погледна големия мъж в очите и разбра, че той иска да каже още нещо, ала разговорът им бе прекъснат от пристигането на царския син и съветник Политес. Прегърбен и оплешивяващ, той сякаш остаряваше с година за всеки изминал сезон. Лицето му беше бледо, а очите — оградени от тъмни кръгове. Устата му постоянно бе изкривена в намръщена гримаса.
— Трябва да поговорим, Антифон — каза той.
— Забравяш възпитанието си, братко — укори го принцът.
Чак тогава Политес забеляза Андромаха. Умореното му лице почервеня от смущение.
— Извинявам се, сестро — каза той. — Моля те, прости ми.
— Няма нужда от извинения, Политес. Ти очевидно имаш по-голяма нужда от компанията на Антифон от мен. Затова ще ви оставя да говорите.
Андромаха напусна мегарона и следвана от двамата си телохранители тръгна към двореца на Хектор. Когато излезе навън, проблемите се върнаха, за да я тормозят. Тя разбираше страховете на Хектор. От самото начало между тях имаше непоколебима честност, така че той знаеше за любовта й към Хеликаон. Сега мисълта за жена му, плаваща сред Великата зеленина с него сигурно го тормозеше като червей в ябълка.
Изтерзана, Андромаха се спря до един кладенец. По-близкият от стражите реши, че е жадна и изтегли кофа с вода. Тя му благодари и отпи малко вода от дървения черпак. Изведнъж умът й се изпълни с мисли за Калиопа. Сладката, наранена, смела Калиопа. И си спомни злите убийци, горящата ферма и Калиопа, застанала гордо на върха на хълма и запращаща стрели към нападателите. В очите й се появиха сълзи, докато се опитваше да задържи този героичен образ в съзнанието си. Ала в крайна сметка не успя и студената реалност я накара отново да види черната стрела, пронизала приятелката й. Сега всичко, останало от жената, която бе обичала, бяха няколко кости, събрани от Андромаха от погребалната клада. Те се пазеха в ковчеже от махагон и сребро под прозореца на спалнята й.
Андромаха мечтаеше да върне костите на Благословения остров и да ги погребе в горичката от вечнозелени храсти до храма на Артемида. Сега Върховната жрица планираше да ги запрати в ямата и да обвърже духа й с вечна служба на Минотавъра.
— Добре ли си, господарке? — попита Етенос, по-младият от стражите. — Изглеждаш много пребледняла.
Той бе сериозен млад мъж и братовчед на Кеон, който бе умрял заедно с Калиопа в деня на покушението.
— Добре съм — каза тя на русокосия войник.
Лъжа.
Калиопа почиташе богинята Артемида и й се молеше по няколко пъти на ден. Ала беше ли обожанието й възнаградено по някакъв начин? Изнасилена като дете, предадена от семейството си, а после убита от хора, дошли за друг. Бе умряла на по-малко от двадесет години. Сега, дори след смъртта й, насилието над нея не спираше.
За един миг Андромаха си помисли да се помоли на богинята, ала гласът на болката й нададе вик. Мислиш ли, че на Артемида или който и да е от боговете им пука за живота ти или този на Калиопа? Помисли малко! Нима някоя от молитвите ти някога е получавала отговор?
Внезапно Андромаха се усмихна, ала мислите й бяха горчиви. Когато напусна Тера за пръв път, не искаше нищо друго, освен да се върне на Благословения остров и към простичкия си живот с Калиопа. Беше се молила за това и за свободата, която не бе познавала преди него. И в първите си нещастни дни в Троя мечтаеше Хеликаон да дойде и да я отведе с „Ксантос”, тъй че отново се бе молила. Сега, сякаш за да завъртят кинжала в стомаха й, боговете бяха решили да изопачат и изпълнят и двете й молитви.