Изпълни я студен гняв. Полубогът нямаше да получи Калиопа. Дори ако съдбата на цели светове зависеше от това. Да, тя щеше да отнесе кости на Тера, но не костите на любимата си.
Веднъж взела решение, Андромаха пусна черпака в кофата и продължи да върви. Щом стигна двореца, освободи стражите си, кимна на войниците до портата, а после пристъпи в градините. Видя Астианакс, който си играеше в калта, и Хектор, коленичил до него.
Обичта й към Астианакс не приличаше на нищо, което някога преди бе изпитвала. Сякаш той бе привързан към нея с въже от нежност. Всеки път, когато го оставеше дори за един ден, изпитваше глуха болка в сърцето си. Цяла зима без него щеше да е почти непоносима. Сърцето й започна да тупти учестено с надигащата се паника. Боеше се за живота му. Боеше се от предатели и шпиони, и отрова, и от кинжали в нощта.
После слънцето излезе иззад облаците и огря детето й и огромния мъж до него. Двамата бяха разчорлени и покрити с прах, сякаш се бяха търкаляли в земята. Стояха коленичили един срещу друг, загледани в нещо в калта помежду им. Момчето посочи с ръка, може би към насекомо или листо, а после вдигна въпросително лице към баща си. Изражението на обич и нежност в чертите на Хектор накара в гърлото на Андромаха да заседне бучка.
Паниката се стопи. Той обича Астианакс, помисли тя, и никога няма да престане. Ще го пази с живота си.
Тихо и незабелязано Андромаха влезе в двореца.
V
МЪЖЕ ОТ МЕД И БРОНЗ
Андромаха влезе във високите си и просторни покои и поздрави двете си млади прислужници, които стояха във външната стая и бродираха тежко парче плат. И двете бяха от жените на Коня и носеха колани, изработени от бронзови дискове и златна нишка.
Андромаха си спомни първия ден, когато видя подобен колан. Бременността й бе напреднала и двамата с Хектор вървяха по Улицата на златарите. Млада жена със сплетена на плитка руса коса стоеше до масата на един от търговците. Туниката й бе дълга и бяла, а около бедрата й висеше коланът.
— Бих искала един такъв — каза Андромаха.
Хектор я изгледа странно.
— Мисля, че не знаеш какво означава този колан — каза той меко.
— Не, не зная.
— Ако някога получиш такъв, това ще означава, че аз съм мъртъв.
Тогава тя научи за жените на Коня — съпруги и дъщери на войници, убити в служба на Троянския кон. Коланите бяха изработени от дисковете на броните на падналите.
Прислужниците на Андромаха бяха сестри — чернокоси дъщери на войн на име Урсос, който бе умрял в битката за Дарданос. Те щяха да работят в двореца, докато им намерят подходящи съпрузи от редиците на Коня. По-голямата, Пентезилея, беше висока, с дълбоко разположени очи и силна брадичка. Сестра й Анио бе по-млада и по-нервна, стройна и красива.
— Можем ли да направим нещо за теб, господарке? — попита Пентезилея.
— Не. Ядохте ли?
— Да, господарке — отвърна Анио. — Има пресен хляб в кухнята. Да донеса ли малко?
Андромаха й се усмихна. Момичето бе само на петнадесет и отчаяно се стараеше да я зарадва.
— Не се нуждая от нищо в момента — каза й тя. — Защо двете със сестра ти не излезете да се разходите? Да опознаете двореца.
— Ние сме твои прислужници — каза твърдо Пентезилея. — Трябва да ти служим.
Андромаха въздъхна.
— Да, вие сте ми прислужници, а също така ще ми бъдете и приятелки. Не сте робини. Вие сте дъщери на герой. Ако се нуждая от вас, ще ви повикам.
— Да, господарке — отвърна Анио. — В покоите ви чака гост. Принцеса Касандра. — Внезапно лицето й придоби неспокоен вид. — Тя… — момичето заговори по-тихо: — Тя си говори сама.
— Прави го от време на време — отвърна Андромаха. — Не позволявай това да те притеснява.
Тя влезе в покоите си и чу гласа на Касандра:
— Не го видях, Диос. Не виждам всичко.
Звучеше разтревожена. Когато Андромаха влезе в стаята, видя, че момичето се е загледало в стената. Облечена в обичайните си черни дрехи и с коса, чиито диви кичури бяха грубо пригладени назад с гребен, тя изглеждаше съвсем сама.
Андромаха пое дълбоко въздух и се приближи към нея.
— Радвам се да те видя, Касандра — каза тя и седна на дивана наблизо. — Липсваше ми през тези няколко месеца.
Главата на Касандра се приведе напред и тя въздъхна.
— Знаеше ли, че Вора е умряла?