— Коя е Вора?
Очите на Касандра сякаш бяха загледани някъде много надалече.
— Вора беше делфин. Бе много стара. Кавала, нейният мъж, пее за нея. Ще прекара една година в пътешествие из Великата зеленина, пеейки песента й по всички места, които е обичала, а после ще я последва в океана на Южния вятър, за да бъдат отново заедно.
Андромаха се усмихна.
— Може би ще плува до Тера с нас.
— Не. Бои се от Тера. Не иска да ходи там. И мен ме е страх. А не очаквах.
Касандра въздъхна и се приведе напред с ръце в скута. Така изглеждаше отново като дете.
Андромаха постави ръка на рамото й.
— Няма от какво да се боиш. Тера е красиво и спокойно място. Там ще ти хареса.
— Тера е мястото, където ще свърши светът — прошепна Касандра. — Аз ще се понеса в небето като орел и трима царе ще умрат с мен…
Гласът й заглъхна.
Андромаха я целуна по бузата.
— Защо не излезеш в градините с мен? Можем да постреляме с лък. Преди ти харесваше. Ще ти оправи настроението.
Касандра изправи рамене и внезапно се усмихна.
— Разбира се! — каза тя. — Трябва да ги подготвим. Можем да започнем още сега. Това ще ми хареса. Много е важно!
Тя изтича до другата стена и взе два лъка и два колчана стрели от рафта. После изскочи във външната стая, следвана от Андромаха. Касандра се спря при сестрите.
— Оставете бродерията — нареди им тя и набута лъковете в ръцете им. — Трябва да се научите да стреляте! Жени на Коня със стрела и лък! — Принцесата се завъртя към Андромаха. — Виждаш ли? Виждаш ли, Андромаха? — Главата й се килна настрани и тя се извърна леко. — Какво? Да… — каза на стената. После кимна и въздъхна. Погледна Андромаха в очите и се усмихна тъжно. — Твърде рано е — добави след малко. — Но ще запомниш, нали, Андромаха? Жените на Коня? Ще ги научиш на стрелба с лък?
— Успокой се, малка сестро — каза меко по-голямата жена. Момичетата стояха неподвижно и наблюдаваха внимателно. Андромаха постави ръце на слабите рамене на Касандра. — Хайде, нека вземем лъкове и да излезем в градината — каза тя и взе оръжията от ръцете на сестрите.
— Но ще запомниш, нали? — извика принцесата.
— Да. Обещавам. Ще ги науча да стрелят. — Андромаха се обърна към двете си прислужници и попита: — Искате ли да изучите лъка?
— Аз мога да стрелям малко — каза Пентезилея. — Баща ми ме научи. И да, бих се радвала отново да опитам.
Андромаха усети как напрежението се оттича от Касандра. Младата принцеса погледна към Пентезилея и се усмихна.
— Ти ще бъдеш жена-войн на Троя и за твоята смелост ще се пеят велики песни. — Тя се отдръпна от Андромаха и каза: — Сега вече не ни трябват лъковете.
Андромаха върна оръжията във вътрешната стая и отведе принцесата през двореца към градините, където сенките се издължаваха. Хектор ги видя и тръгна към тях с малкия Астианакс, спящ в ръцете му. Андромаха се усмихна на съпруга си и той се наведе да я целуне.
— Прости ми, че те нараних днес — каза тя.
Хектор кимна.
— Вече е забравено.
Андромаха знаеше, че това е лъжа, но и че той я казва с добро.
Касандра пристъпи към него. Пое ръката му в своята, целуна я и я допря до бузата си.
— След утрешния ден никога повече няма да те видя. Ще ме запомниш с добро, нали? Не като малка побъркана жена. — Внезапно по бузите й покапаха сълзи.
Хектор веднага подаде спящото момче на Андромаха и вдигна Касандра в обятията си.
— Ще ми липсваш — каза той и я целуна по челото. — Обичам те и винаги съм те обичал. Ти си малката ми сестричка и имаш специално място в сърцето ми.
— Аз не съм луда, Хектор. Наистина виждам неща.
— Зная това.
В последвалата тишина един войник нахлу в двора и се затича към тях.
— Хектор! Господарю Хектор!
Той се спря, разколебан, сякаш внезапно бе осъзнал какви новини носи.
— Е? — попита Хектор, пускайки Касандра, за да се обърне към войника. — Говори, Местарес, приятелю. Никой няма да ти отреже езика.
— Става дума за Диос, господарю… бил е убит. В Долния град.
За миг последва тишина. После Андромаха осъзна, че чува туптенето на собственото си сърце. Нейният приятел Диос мъртъв? Изглеждаше й невъзможно.
— Виновен е микенският търговец Плотеус — обясни Местарес. — Той и синовете му. Нападнали го насред пазара. Плотеус е бил убит от някой в тълпата. Един от синовете му е избягал. Другият е заловен. Парис е бил там. Сигурно знае повече от мен.
— Парис? Той ранен ли е?
— Не, господарю.
Една слугиня влезе в градината и дотича до тях.
— Господарю Хектор — изплака тя. — Царят ви вика в двореца.