Лицето на Хектор бе станало пепеляво и той излезе от градината, без да се сбогува с Андромаха и Касандра. Слугинята се приближи към Андромаха.
— Да взема ли момчето, господарке? — попита тя меко.
Андромаха кимна и й подаде детето. Астианакс проплака тихо и положи глава на рамото на момичето. Докато слугинята се отдалечаваше, из градината повя хладен вятър и сухите листа се разшумоляха по пътеката. Андромаха видя, че Касандра стои неподвижно, а големите й синьо-сиви очи са пълни със сълзи.
— Ти знаеше, че той е мъртъв, нали? Говореше с духа му.
Касандра кимна.
— Дебелият търговец е имал слаби очи. Помислил е, че Диос е Хеликаон.
Андромаха си спомни, че същия ден бе видяла Диос. Носеше бяла туника, подобна на тази на Хеликаон. Одисей веднъж бе отбелязал колко си приличат двамата.
— Подобни са — бе казал той, — но са и много различни. Те са мед и бронз. И двата метала имат стойност. — Очите му заблестяха пакостливо. — Един мъж се нуждае от мед, за да си купи удоволствие при курвите. В битката обаче му е необходим бронз. Хеликаон е бронз. Диос е мед.
Гласът на Касандра преряза мислите й като нож:
— Диос ще бъде почетен в смъртта си. Костите му ще останат в града, който обичаше. Това е важно, знаеш.
— Да — отвърна Андромаха. — Сигурна съм, че е важно.
Касандра се приведе по-близо.
— Калиопа иска да я отведеш у дома. Можеш да я отнесеш в горичката, където е била най-щастлива. Където е стояла с теб в летните нощи. Спомняш ли си?
Андромаха не можеше да отговори, но кимна, а по лицето й се стичаха сълзи.
— Там ще можеш да говориш с нея — каза принцесата. — Ще я почувстваш в сърцето си.
По-възрастната жена поклати глава.
— Не. Не мога да я отведа у дома. Няма да позволя духът й да бъде окован.
Бледата предутринна светлина вече се прокрадваше през високите прозорци, когато Андромаха целуна спящия си син и си позволи да се наслади на топлината на бузата му до лицето си няколко мига. После се изправи и излезе от покоите.
Облечена в дълга до глезените туника от жълта вълна и обвита в тежко сивкавозелено наметало, тя тръгна през тихия дворец към нощта отвън. Касандра вече чакаше на вратата, също обвила слабата си фигура с тъмно наметало. Наблизо слугите държаха факли, които разкриваха колесница с четири седалки. Конете пръхтяха и потропваха нервно с крака под мъждукащата светлина.
Внезапно от мрака се появи Хектор. В пълно бойно снаряжение и готов за път, той вдигна Касандра и я завъртя високо като дете, преди да я постави внимателно в колесницата. Тя изглеждаше изненадана и доволна. После той целуна Андромаха и й предложи ръката си, за да се качи на свой ред в колесницата. Тя му се усмихна и го докосна по бузата. Бяха говорили дълго тази нощ. Днес Хектор щеше да язди на юг, за да защити земите на баща си, докато тя плава през вражеските води към Тера.
— Дано боговете те опазят от беди — каза той — и да те върнат при мен.
Колесничарят допря леко юздите до гърбовете на конете и заобиколена от отряд войници, колесницата потегли по каменния път към залива. Двете жени се държаха здраво, докато возилото се клатушкаше през разбуждащите се улици. При Скейската порта спряха, докато им отворят, и шумът от дървените колела, скърцащите юзди и пръхтенето на конете отшуми.
Андромаха изпита тъга, когато отново се замисли за Диос. Съжаляваше, че ще пропусне ритуалното сбогуване на следващия ден, но си обеща, че където и да нощува тази нощ „Ксантос”, ще каже своите собствени прощални думи за него. Колесницата потегли напред и тя сграбчи перилото, когато се заспускаха към плажа.
И там, в далечината, Андромаха видя могъщия „Ксантос”. Двойно по-голям от всеки друг кораб на Царския плаж, той лежеше наполовина във водата и наполовина на брега. Въпреки огромния си размер, бойната галера излъчваше грация и красота. Докато колесницата се спускаше по плажа, за да спре близо до нея, първите лъчи на изгряващото слънце пронизаха хоризонта, окъпвайки излъсканите дървени греди в злато.
Около неподвижния и излъчващ спокойствие кораб беше пълно с хора: мъже от екипажа, които се катереха по въжетата на горната палуба, брегови разпоредители и техните подчинени, които товареха стоки, ранобудни рибари и закъснели курви на път към дома, останали на брега, за да видят отплаването. Когато Андромаха слезе от колесницата, тя се зачуди за момент как щяха да се качат на борда, но когато се приближиха, от кърмата се спусна здрава дървена стълба. На върха й тя видя вдъхващата увереност фигура на Гершом, надвесен над парапета. Той им помаха и извика за поздрав.