— Хвани се за някое въже — нареди й. Тя го послуша и Гершом се надигна на свой ред, за да седне до нея.
Времето се влоши още повече и дъждът се превърна в истински потоп. Гершом виждаше как гребците се бореха с греблата см и чу Хеликаон да им крещи още заповеди. Хвърляйки поглед през борда, египтянинът мерна няколко скали наблизо. В неравна битка с вятъра, „Ксантос” бавно успя да стигне до убежището на носа.
Защитен зад високите скали от най-лошия вятър, корабът се успокои. Хеликаон нареди да приберат греблата и да пуснат котва. Гребците се изправиха от пейките си, протягайки мускули и правейки по няколко крачки по палубата.
След известно време дъждът поотслабна и по небето започнаха да се появяват кръпки синева. Гершом погледна надолу към тъмнокосото момиче, сгушено в него.
— Вече си в безопасност — каза й той с надеждата тя да се отдръпне.
— През цялото време бях в безопасност — отвърна Касандра и облегна глава на рамото му.
— Глупаво момиче! Вратът ти можеше да се счупи като клечка!
Тогава тя се засмя.
— Не ми е писано да умра на тази лодка.
— О, да, наистина. Хеликаон ми каза, че ще живееш вечно.
Касандра кимна и се усмихна.
— Ти също.
— Това е хубава мисъл. Умирането никога не ми е харесвало.
— О, ще умреш — отвърна тя. — Всеки умира.
Гершом се раздразни, но се опита да не го показва. Момичето беше докоснато от луната. И все пак въпросът не можеше да не бъде зададен.
— Как можем хем да живеем вечно, хем да умрем?
— Имената ни ще живеят вечно. — Тя се намръщи и наклони глава. — Да — каза след малко. „Вечно” не е точно. Ще дойде ден, в който няма да е останал никой, който да помни. Но това е толкова, толкова далече, че можем да кажем и „вечно”.
— Ако съм мъртъв, защо трябва да ми пука, че името ми е известно на непознати? — попита египтянинът.
— Не съм казвала, че ще ти пука — изтъкна тя. — Знаеш ли къде сме?
— Във Великия кръг. Хеликаон казва, че скоро ще достигнем Тера.
Касандра посочи.
— Това там е остров Делос, центърът на Кръга. Той е свещено място. Мнозина вярват, че на него са се родили Аполон и Артемида.
— Но не и ти?
Тя поклати глава.
— Слънцето и луната не са пораснали като цветя от морето. Но Делос е свещено място. Там има могъща сила. Мога да я почувствам.
— Каква сила?
— От онази, която говори на сърцето — отвърна Касандра. — Ти си я изпитвал, Гершом. Зная, че си. — Тя се усмихна. — Тази нощ ще направя огън за молитва и ти ще поседиш с мен под звездите. Тогава ще започнеш да разбираш.
Гершом се надигна на краката си.
— Можеш да направиш огъня си където поискаш, принцесо, но аз няма да стоя с теб. Нямам желание да виждам онова, което ти виждаш. Искам просто да живея, да дишам и да пия вино. Искам да си взема жена и да отгледам синове и дъщери. Не ме интересува дали името ми ще живее вечно.
И с тези думи той се отдалечи от нея към задната палуба.
Когато бурята отмина напълно, денят вече преваляваше. Хеликаон погледна покритото с червени ивици небе. Зимното слънце се спускаше бързо към хоризонта и скоро щеше да се стъмни.
— Гребци, по местата — извика той.
Мъжете бързо седнаха на пейките си, развързаха греблата и ги извадиха. Ониакус прати групи моряци да вдигнат котвите. После се качи на задната палуба и зае мястото си зад руля.
— На юг — каза Хеликаон.
— На три — извика Ониакус на гребците. — Едно — готови! Две — приготви се! Три — ДАВАЙ!
Осемдесет гребла пронизаха водата и „Ксантос” се отдръпна от малкия остров и излезе в открито море.
— И… дърпай! И… дърпай! И… дърпай!
Ониакус продължи да отмерва ритъма известно време. После, когато мъжете вече гребяха в съвършен унисон, гласът му заглъхна.
Докато се измъкваха от сянката на острова, Хеликаон видя няколко рибарски лодки в далечината, но никаква следа от вражески бойни галери. Вятърът беше благоприятен и шестима моряци стояха до мачтата, готови да опънат платното. Мъжете гледаха към него, но той поклати глава.
— Още не. Почакайте — извика им.
Отиде до десния парапет и се загледа в двете редици гребла. Движеха се в съвършен ритъм. После погледна и от другата страна.
— Гребло шест, долу вдясно — каза Ониакус.
— Да — отвърна Хеликаон. — Какво му е?
— Един капак го удари по пръста. Нищо сериозно. Вероятно ще изгуби нокътя.