Гершом, който бе дошъл при тях, се загледа над парапета.
— Нищо нередно не виждам с шесто гребло — отбеляза той.
— Погледни по-внимателно — каза Хеликаон.
Египтянинът присви очи.
— Не, не мога да забележа онова, което виждате вие — призна накрая.
— Ритъмът му е добър, но греблото не навлиза толкова навътре, колкото би трябвало. В движението ни напред има лек дисбаланс. Ако затвориш очи, ще го усетиш. — Хеликаон видя, че Гершом го гледа невярващо. — Не се шегувам, приятелю.
Египтянинът се завъртя към Ониакус.
— И вие усещате този… този дисбаланс заради едно гребло от осемдесет? Искам истината!
Морякът кимна.
— Болката в ръката го кара да се отдръпва леко, когато потопи греблото. Казах му да си почине днес, но той е твърде горд.
Няколко черноглави чайки се появиха над тях, а после се гмурнаха към морето.
— Усетихте ли това? — каза внезапно Гершом.
— Какво? — попита Ониакус.
— Една от чайките се изсра на палубата. Чакайте да си променя стойката, за да компенсирам новото разпределение на тежестта.
Ониакус се засмя.
— Не ти се подиграваме, Гершом. Ако беше прекарал на кораб толкова години, колкото нас, щеше да усещаш всяка лека промяна в движението на „Ксантос”. Както когато провизиите ни намалеят и започваме да плаваме по-плитко, или когато платното е мокро или гребците са изморени.
Египтянинът не изглеждаше убеден, но сви рамене.
— Ще го приема на доверие. И така, къде ще нощуваме?
— Може би на Наксос, може би на Миноя. Още не съм решил — отвърна Хеликаон.
— На Плажа на Кронос има хубаво търговско село — вметна, Ониакус.
— И критски гарнизон — каза Хеликаон.
— Да, но е съставен от местни. Обзалагам се, че никой няма да възрази срещу малко печалба. А и ми писна от изсушено месо и рядка супичка. Сигурно си спомняш, че там имаше един чудесен пекар.
— Ониакус ме убеди — намеси се Гершом. — Къде е Плажът на Кронос?
— На остров Наксос — отвърна Хеликаон.
— Най-големият остров във Великия кръг — добави Ониакус. — Много красиво място. Там срещнах жена си.
Последва неудобно мълчание. После Хеликаон заговори:
— Ониакус е прав — обърна се той към Гершом. — Островът е много красив, но Миноя може би е по-безопасен. Царят там още не се е въвлякъл във войната. Той е хитър мъж и ще изчака докато е сигурен коя страна ще се окаже победител. И по-важното е, че има само пет бойни галери и няма да бърза да атакува „Ксантос”.
Хеликаон се отдръпна от египтянина и направи знак на мъжете, застанали до мачтата, да опънат платното. Когато черният кон се появи, Ониакус даде заповед на гребците.
Отново заваля и дъждът се носеше към носа. Там вече бяха поправил малкия навес и той видя, че Андромаха и Касандра са застанали до парапета.
— Да не би Андромаха да те е обидила по някакъв начин? — попита Гершом.
— Разбира се, че не. Защо питаш?
— Почти не си й говорил, откак тръгнахме.
Това бе истина, но той не искаше да го обсъжда с Гершом. Вместо това отиде до централната палуба и тръгна към двете жени. Когато се приближи, видя, че гледат делфин. Андромаха вдигна очи и той почувства силата на зелените й очи. Ала не тя, а Касандра заговори:
— Кавала още е с нас — каза тя, посочвайки делфина.
— Нарани ли се при падането? — попита я той.
— Не. Гершом ме хвана. Той е много силен. — Тя потрепери. — Ще ми се да имахме огън. Студено ми е.
Хеликаон видя, че устните й са посинели. Той веднага свали тежкото си наметало и обви раменете й с него. Момичето го притисна плътно около себе си.
— Постой под навеса за известно време, да не те духа вятърът — посъветва я.
Касандра му се усмихна.
— За мен ли се тревожиш? Или искаш да поговориш насаме с Андромаха?
— Безпокоя се за теб, малка братовчедке.
— Тогава ще ида — отвърна тя. — Заради теб.
Момичето сведе глава и изчезна под малкия навес. Хеликаон внезапно се почувства напрегнат. Срещна погледа на Андромаха.
— Рядко ми се е случвало да съм толкова изнервен — каза той.
— Затова ли ме отбягваш, откак почна пътуването?
Погледът й бе хладен, а в гласа й имаше сподавен гняв.
— Да. Не зная как да… — Гласът му заглъхна. Какво можеше да каже? Че през целия си живот бе мечтал да намери любов и че тя бе въплъщението на тази мечта? Че всеки ден, откак я бе срещнал, беше в сърцето му? Че когато заспеше нощем, лицето й се появяваше в ума му, а когато се събудеше първите му мисли бяха за нея?
Хеликаон въздъхна.
— Не мога да изкажа онова, което е в сърцето ми — отвърна накрая. — Не и на жената на скъп приятел и майката на сина му.