После огънят отново изпълни взора му. Пламъците пламтяха високо в небето и той чу рева на хиляди гръмотевици. Мракът скри слънцето. Гершом с ужас стана безмълвен свидетел как морето се надигна, за да посрещне черните облаци. Яростта на видението го накара да извика и да скрие лице с ръце. Ала това не скри картините.
Накрая огънят умря и в пещерата нахлу хладен свеж въздух. Когато египтянинът излезе в нощта и се свлече на мократа земя, от очите му капеха сълзи. Касандра го чакаше, слаба и изпъната като струна, с корона от маслинови листа на главата.
— Вече започваш да виждаш — каза тя меко. Това не беше въпрос.
Гершом се обърна по гръб и се взря в звездите. Главата му започна да се прочиства.
— Сложила си наркотици в пламъците.
— Да. За да ти помогна да си отвориш очите. — Главата го болеше и той се надигна със стон. — Отпий — каза момичето и му подаде мях. — Ще прочисти главата ти.
Той махна запушалката и пи ненаситно. Устата му бе суха като пустинята от виденията му.
— Какво беше това? — попита я той.
Касандра сви рамене.
— Това са си твои видения. Не зная какво си видял.
— Накрая ми се яви планина, която избухна и унищожи слънцето.
— А, значи греша, това видение определено го знам. Планината няма да унищожи слънцето, само ще заслони светлината му. Видението е истина, Гершом.
Египтянинът отпи още вода.
— Главата ми още е пълна с мъгла — каза той. — На огнената планина имаше огромен храм във формата на кон.
— Да, това е храмът на Тера — отвърна тя.
Гершом се приведе към нея.
— Тогава не бива да ходиш там. Нищо живо не може да оцелее след онова, което видях.
— Зная — каза момичето, сваляйки короната от листа от главата си, след което отръска няколко вейки от дългата си тъмна коса. — Аз ще умра на Тера. Зная го, откак пораснах достатъчно, за да знам каквото и да е.
Тогава той се загледа в нея и сърцето му се изпълни с мъка. Тя изглеждаше толкова крехка и сама, с очи, натежали от знание и тъжно изражение. Гершом се пресегна, за да я прегърне, но Касандра се отдръпна.
— Не се боя от смъртта, Гершом. А всичките ми страхове ще изчезнат на Красивия остров.
— На мен не ми изглеждаше красив — отвърна той.
— Имал е много форми и много имена през различните човешки епохи. И ще има още много. И всички ще са красиви. — Тя въздъхна. — Но тази нощ не е отредена за моя живот и смъртта ми. Тя е за теб, Човеко на Камъка. Дните ти в морето почти приключиха. Дал си обет и скоро ще трябва да го изпълниш.
Мислите на Гершом отлетяха към времето, когато Хеликаон беше близо до смъртта. Лечителите и знахарите на Троя бяха безсилни и египтянинът потърси мистериозен свят човек — пустинник, познат като Пророка. Дори сега си спомняше кристално ясно първата си среща с него и думите, които си размениха. Белокосият брадат пророк се съгласи да излекува Хеликаон, но на висока цена. И то не цена в злато или сребро.
— Един ден ще те повикам — каза той на Гершом онази нощ. — И ти ще дойдеш при мен, където и да съм. После една година ще правиш каквото поискам от теб.
— Ще бъда твой роб?
Отговорът на Пророка бе мек, но Гершом още помнеше прикритото презрение в него:
— Твърде висока ли е цената, принц Ахмоз?
Египтянинът понечи да откаже. Гордостта му го изискваше.
Искаше да изкрещи: „Да, цената е твърде висока”. Той бе принц на Египет и не робуваше никому. Ала не го каза. Вместо това замълча едва способен да диша от напрежение. Хеликаон бе негов приятел и му беше спасил живота. Независимо от цената, той бе длъжен да изплати този дълг.
— Съгласен съм — каза накрая.
Сега, под лунната светлина, Гершом погледна Касандра.
— Той ще ме извика скоро, нали?
— Да. И ти като мен никога повече няма да видиш Троя, Гершом.
VIII
АЛЕНИЯТ ДЕМОН
Микенският посланик Клейтос седеше тихо и повече държеше, отколкото отпиваше от чашата си с вино. Атмосферата в мегарона на Алкей бе потискаща, а петдесетината гости ядяха и пиеха в почти пълна тишина. В стаята се усещаше напрежение и Клейтос видя, че хората гледат нервно към Персион и Хеликаон, седнали на противоположните краища на царската маса.
За посланика тази нощ бе отговор на молитви, дар от боговете към човек, който им служеше всеотдайно. Благословия като никоя друга. Преди всичко той беше роден в земя и сред хора, обичани от боговете. Микенците бяха най-великата раса във Великата зеленина, по-благородни и героични от всеки друг. Цар Агамемнон олицетворяваше това величие. Той бе видял преди всички други опасността, която представляваше Троя за останалите. Разпозна деспота Приам, решен да подчини всички свободни народи на волята си. И докато другите бяха подкупени или изкусени от коварния троянски цар, Агамемнон не се остави да бъде заблуден. Благодарение на неговата мъдрост, злото на Троя щеше да бъде покосено, стените й — разрушени, а народът — поробен.