Към края на угощението извикаха един разказвач — млад мъж с гъсто накъдрена руса коса и момичешко лице. Клейтос усети неприязън към него в мига, в който се появи пред гостите. Очевидно беше мекушав син на някой богаташ, на който никога не се бе налагало да се бие за онова, което иска, или да се бори за оцеляване в суровия свят.
Гласът му обаче имаше богат диапазон, а историята му бе добре разказана. Самата тя бе невероятна, ала истинският й автор беше Одисей и Клейтос вече я бе чувал от самия майстор. Ето човек, който можеше да разказва истории.
Бардът с момичешко лице забавлява гостите с приключенията на морския цар и магьосницата, после разказа за битката с ужасния едноок гигант Циклоп. Накрая разтвори ръце и се поклони ниско пред Алкей. Избухнаха ръкопляскания и царят хвърли на мъжа кесия медници.
В последвалата тишина Клейтос хвърли поглед на Персион. Войнът кимна, а после се изправи на крака.
— Искам да обявя вражда — каза той и гласът му изпълни залата. — Кървава вражда с убиец, седнал на тази маса.
Въпреки че Андромаха бе очаквала този момент, все пак остана шокирана. Погледна през масата към младия микенски войн. Тъмните му очи блестяха, изражението му издаваше екзалтация. Изглеждаше много решителен мъж, силен и непобедим. Тя почувства първите наченки на страха. Не можеш да вярваш на тревогите, предупреди се веднага. Те преувеличават всичко. Не само са непочтени, но и винаги са готови да те предадат.
Въпреки рационалните си мисли, когато отново погледна към Персион, Андромаха все така виждаше войн с почти първична сила. Когато обърна очи към Хеликаон, той й се стори много по-човешки и заради това — много по-уязвим. Тя затвори очи и призова отново картината, в която той се биеше на стълбите, непобедим и неудържим. Изпълни я спокойствие.
Алкей се провикна:
— Пиршеството е време за другарство, Персион. Не може ли този проблем да изчака до сутринта.
— Като проява на уважение към теб, царю Алкей, изчаках, докато празненството приключи. Боговете и микенската чест обаче изискват да поискам отговор за зверствата, извършени срещу семейството ми, народа ми и моя цар.
Алкей се изправи на крака.
— И от кого искаш този отговор? — попита той.
Персион се изпъчи и изпъна пръст през масата.
— Говоря за Хеликаон, злия и прокълнатия — каза той.
Царят се обърна към владетеля на Дардания.
— Ти си мой гост — каза той — и ако пожелаеш, законите на гостоприемството изискват да откажа на този мъж правото му на предизвикателство.
— Нямам подобно желание — отвърна Хеликаон и се изправи на крака. — Мога ли да попитам обаче кой член на семейството ти е пострадал от моите ръце? — обърна се той към микенеца.
— Могъщият Алектруон — извика Персион. — Надвит от войните ти и обезглавен от теб… въпреки че първо си извадил очите му, за да го ослепиш в Хадес.
Андромаха чу шепота на тълпата при тези думи и видя как неколцина поглеждат студено към Хеликаон.
— Могъщият Алектруон беше, както всички микенци, просто кръвожаден дивак, който нападаше онези, които са твърде слаби, за да му се опълчат — каза той на събралите се. — Убих го в единоборство, а после му отрязах главата. И да, изтръгнах мъртвите му очи преди да хвърля главата през борда, за да я изядат рибите. Може би един ден ще съжалявам за това. В момента обаче съжалявам само, че не му изтръгнах езика и не му отрязах ушите.
Хеликаон замълча за момент, а после огледа мегарона и струпалата се в него тълпа.
— Всички знаете какво се крие зад микенската чест, за която говори тази отрепка. Тя лежи сред руините на градовете и селата ви, с изнасилените ви жени и ограбените ви земи. Арогантността на Микена е колосална. Обвинителят ми говори за боговете и микенската чест, сякаш двете са някак свързани. Но те не са. Вярвам с цялото си сърце, че боговете презират и ненавиждат Агамемнон и народа му. Ако греша, нека умра тук, в ръцете на това… това жалко създание.
Персион изрева някаква ругатня, извади меча си и се отдръпна от масата.
— Прибери оръжието! — нареди Алкей. — Ти призова боговете, Персион, и сега ще изчакаш, докато се спазят всички ритуали. Този дуел ще следва олимпийските правила. И двамата бойци ще са голи и въоръжени с меч и кинжал. Нека бъде призован жрецът на Арес, а на жените да бъде позволено да излязат.
Андромаха остана на мястото си, докато другите жени станаха и напуснаха стаята. Алкей я погледна.
— Не можеш да останеш, господарке.
— Но няма и да си отида — отвърна тя твърдо.