— Значи е бил глупак — каза накрая.
— Да, така е — съгласи се тя с въздишка.
— Звучиш така, сякаш съжаляваш за смъртта му.
Тя извърна рязко глава към него и Хеликаон видя, че и нейното лице е изкривено от гняв.
— Да, съжалявам. Но повече от това съжалявам, че гледах как измъчваш и унищожаваш един смел противник.
— Той беше зъл.
Ръката й изплющя по лицето му.
— Лицемер такъв! Ти беше злият тази вечер. И за гнусното ти деяние ще се говори из цялата Велика зеленина. Как си изтезавал един горд мъж, превръщайки го в мучаща развалина. Това ще се прибави към героичния списък с постиженията ти: избождането на очите на Алектруон; подпалването на завързаните моряци в Залива на сините сови; нападенията над невъоръжени села на запад. Как смееш да говориш за дивачеството на микенците, когато си изкован от същия бронз? Между вас няма разлика!
С тези думи тя се изправи, за да си тръгне, но той скочи и я сграбчи за ръката.
— Лесно ти е да ме критикуваш, жено! Ти не трябва да бродиш из унищожени градове и да гледаш мъртвите. Нито да погребваш другарите си и да виждаш как хората, които обичаш, са изнасилвани и измъчвани.
— Не, не трябва — отсече тя, а зелените й очи заблестяха. — Но на микенците, които са се върнали в унищожените от теб села, им се е наложило. Те са погребвали обичните си хора, които ти си убил и изтезавал. Мислех те за смел и благороден герой. Мислех те за умен и мъдър, а после те чувам да говориш как всички микенци са зли. Аргуриос, който се би и умря редом с теб, беше герой. И беше микенец. Двамата мъже с Калиопа, които ме спасиха от убийците, също бяха микенци!
— Трима души! — извика той. — Ами хилядите, които са покрили като напаст от скакалци всички завладени от Агамемнон земи? Ами ордите, които чакат да се спуснат върху Троя?
— Какво искаш да ти кажа, Хеликаон? Че ги мразя ли? Не ги мразя. Омразата е бащата на злото. Омразата създава мъже като Агамемнон и мъже като теб, борещи се един с друг, за да видят кой ще извърши най-гнусното зверство. А сега ми пусни ръката!
Ала той не го направи. Тя задърпа китката си, а после яростно замахна с другата си ръка. Хеликаон инстинктивно я придърпа към себе си, обвивайки кръста й с длан. От толкова близо можеше да усети парфюма в косата й и топлината на тялото й до своето. Челото й се блъсна в бузата му и той сграбчи косата й, за да й попречи да го удари отново.
После, преди да осъзнае какво върши, устните му се впиха в нейните. Усети вкуса на вино и умът му заплува. За един миг Андромаха се опита да се бори, после тялото й се отпусна до неговото и тя отвърна на целувката точно както бе сторила и на стълбите преди четири години. Той я придърпа още по-близо и ръцете му се плъзнаха над бедрата й, издърпвайки роклята й нагоре, докато не усети топлината на кожата й под пръстите си.
После двамата се озоваха легнали, все така вплетени един в друг, а ръцете й бяха обвити около врата му. Усети глада в целувките й, както и своя собствен. Сега тя бе под него и краката й се разтвориха, а бедрата й се плъзнаха над неговите. Той изстена от удоволствие и влезе в нея.
Любиха се свирепо. Без думи. През целия си живот никога не бе изпитвал толкова силна страст, толкова цялостно потапяне в мига. Нищо не съществуваше в целия свят, освен жената под него. Не възприемаше нито пространството, нито времето, нито дори самия себе си. Нямаше война, нито мисия, нито живот отвъд сегашния момент. Нямаше вина, само радост, която бе изпитвал само веднъж преди това, в своя трескав сън на ръба на смъртта.
Андромаха извика, див звук. Тялото й се изви под неговото. После и той изстена и се отпусна върху нея, притисна я близо до себе си.
Чак тогава чу звука на вълните, блъскащи се в брега, и шепота на вятъра сред дърветата. Погледна към лицето й, в зелените й очи. Щеше да заговори, когато тя обви ръка около врата му, прегърна го нежно и прошепна:
— Достатъчно думи се казаха тази нощ.
IX
ПЪТУВАНЕТО НА „КЪРВАВИЯ ЯСТРЕБ“
На половин ден плаване на изток, в един защитен залив на остров Наксос, моряците на „Кървавия ястреб” и екипажите на четири други галери бяха насядали в кръг около легендарния разказвач Одисей. Гласът му ехтеше над тях и изплиташе история за богове и хора, и за кораб, хванат от велика буря, полетял високо в небето и закотвен за сребърния диск на луната. Публиката надаваше радостни възгласи, докато набитият крал украсяваше историята си с нимфи и дриади.