Огледа се. Отляво, почти до самата вода, видя изправена едра фигура, загледана в морето. Гершом изглеждаше дистанциран през последните няколко дни и прекарваше много време сам. Хеликаон обаче се нуждаеше от разговор, който да отклони мислите му от Андромаха, затова внимателно си проправи път сред спящите и отиде по черния пясък до приятеля си. Гершом чу приближаването му и се обърна.
— Ти сгреши за нея, Златни — каза той. — Тя наистина вижда.
Хеликаон повдигна вежди и се усмихна.
— Да не би да ти чете на ръка?
— Не. Но отвори ума ми. — Гершом поклати глава и се засмя сурово. — Само че нищо, което кажа, няма да те убеди.
— Вероятно си прав. Но ти имаш проблем, а ние сме приятели. Затова говори, независимо от всичко.
— Научих кой съм в една пещера в Миноя.
— И какво имаше за научаване? Ти си египетски принц в изгнание.
— Не, Хеликаон, аз съм подхвърлено дете. Синът на майка ми е бил мъртвороден. Една слугиня е отнесла тялото на бебето до реката. Там я посрещнали двама пустинници… роби. Те са й дали бебе, с което да замени мъртвото момче. Дали са й… мен.
— Касандра ли ти го каза?
— Не, показа ми го. Направи огън и изгори някакви опиати в него. Когато вдишах дима, умът ми се изпълни с видения.
— Но как можеш да знаеш дали са верни?
— Повярвай ми, Златни, зная го. Видях толкова много. — Той въздъхна тежко. — Разруха и отчаяние. Видях Троя и видях теб…
— Не говори за Троя, приятелю — каза Хеликаон бързо. — В сърцето си знам какво ще се случи с града. Нямам нужда от предсказания, независимо дали са истински, или фалшиви.
— Тогава няма да казвам нищо, но сега разбирам защо си пратил толкова много от хората си през морето в Седемте хълма. Нова земя, нов народ, далече от войните и предателствата на старите империи.
— Това е само поселище, Гершом, и хората там идват от много народи и раси. Постоянно се карат. Само късметът и благословията на боговете са им попречили да се избият досега. Едва ли ще изтраят повече от няколко сезона.
— He, Хеликаон, грешиш. Трудностите, пред които ще се изправят, ще ги обединят. Те ще издържат, обещавам ти. Ще видиш. — Египтянинът се усмихна. — Е — продължи след малко, — ти може и да не видиш, за това не знам, но твоите синове и наследниците им — със сигурност.
Хеликаон погледна приятеля си.
— Започвам да се чувствам неудобно. Сега и ти ли си станал пророк?
— Да, мисля, че съм. И зная, че трябва да пропътувам пустинята и да се върна в Египет.
— Фараонът ще те убие, ако се върнеш! — възкликна Хеликаон. Тревогата за приятеля му се надигна и за момент притъпи собствените му страхове. — Мисля, че Касандра е отровила ума ти.
— Недей да мислиш такива неща. Тя е едно мило, тъжно и прекършено дете, но виденията й са истина. Вярвам, че онова, което видях, е истина. И преди идването на зората ще разберем дали е така.
— Какво ще разберем?
Гершом посочи към египетския кораб, изтеглен малко по-нататък по плажа.
— Ако онова, което видях, е истина, утре ще бъда призован да отплавам с тази галера.
Хеликаон внезапно потрепери, сякаш студената нощ бе плъзнала по костите му като вледеняваща вода.
— Нека спрем веднага! — извика той. — Това е лудост, Гершом. Утре ще отплаваме за Седемте хълма и можеш да отхвърлиш всякакви мисли за Касандра и виденията от ума си.
Египтянинът погледна Хеликаон в очите.
— Какво толкова те плаши в пророчествата, приятелю? — попита той меко.
— Нищо не ме плаши. Просто не вярвам в тях. И аз съм взимал опиати и съм виждал вихрещите се цветове. Виждал съм лицата на хора да разцъфват като цветя и съм чувал кучета да лаят на странни езици, които почти съм разбирал. Веднъж видях мъж, който падна на пода и се превърна в множество жаби. Но мислиш ли, че наистина се е превърнал в жаби? Или опиатите са объркали ума ми?
— Объркали са ума ти — съгласи се Гершом. — Както, наистина, може да са объркали и моя. Няма да споря за това. Ако никой не дойде за мен от онзи кораб, Златни, ще отплавам с „Ксантос“ и ще бъда щастлив.
— Добре — съгласи се Хеликаон и потупа приятеля си по рамото. — И утре сутринта, когато отплаваме, ще ти се подигравам за този разговор. Нека сега се върнем при огъня. Морският вятър смразява кръвта ми.
Въпреки лековатия си тон Хеликаон се чувстваше напрегнат и изнервен, когато се върнаха при огньовете. Загледа се в египетския кораб. Никой не се движеше на него, а екипажът спеше на плажа. Гершом добави сухи съчки към догарящите пламъци на един огън. Те подскочиха, а той се просна на пясъка и почти веднага заспа.