Хеликаон заметна дебело одеяло около раменете си и седна близо до огъня. Облаците започнаха да се струпват на източното небе и то потъмня, защото луната изчезна зад тях.
Също като Зидантас преди него, едрият египтянин заемаше важно място в сърцето на Хеликаон и царят на Дардания осъзна, че скърби за загубата на приятеля си, внезапно убеден, че пустинният народ ще дойде за него на сутринта. Откак го бяха спасили на „Ксантос” от бушуващото море, Гершом бе станал незаменим моряк на кораба и дясна ръка на Хеликаон. Освен това бе приятел, комуто би доверил не само живота си, но и чувствата, страховете и надеждите си. Египтянинът го беше спасявал няколко пъти, не само в битка, но и когато доведе Пророка с лечебните личинки, които го излекуваха след опита за убийство.
Споменът за онова време, когато лежеше безпомощен в двореца на Хектор и Андромаха се грижеше за него, върна мислите му към любимата жена и той отново извърна поглед към скалната пътека, с надеждата да я види да слиза. Но беше твърде тъмно и влажно, за да се вижда добре, така че се уви по-плътно в одеялото и зачака търпеливо първата светлина на деня.
Зората почти бе изгряла и лагерните огньове, блестящи като звезди по плажа долу, указваха пътя, докато Андромаха слизаше към тях. Земята бе неравна, а пътят на места — начупен и тесен. Снижаващите се облаци криеха луната и правеха спускането до кораба опасно. Започна да вали, в началото съвсем леко, но пътеката скоро стана хлъзгава и коварна. Вятърът се усили, дърпайки зелената й рокля и размятайки взетото назаем наметало, което носеше.
Сега дъждът беше проливен, студен и неприятен. Жилеше кожата по лицето и ръцете й. Тя започна да се движи още по-бавно, с ръка, прилепена до ронещата се скална стена. Обутите й в сандали крака се пързаляха по мократа земя. Въпреки че нямаше търпение да се върне при Хеликаон и „Ксантос”, накрая Андромаха се видя принудена да спре. Коленичи до скалата и придърпа наметалото около себе си.
Докато стоеше сама на пътя, мислите й се върнаха към събитията от предния ден. Тя се боеше от повторната си среща с Ифигения, спомняйки си антипатията, която изпитваше към студената и сурова микенска жена. Сега обаче я възприемаше по друг начин. Дали причината бе в това, че умира? Дали знанието й позволи да види старицата с по-ясни очи. Или просто съжалението промени представата й за жрицата?
Повечето от жените, пратени на Тера, нямаха желание да служат на полубога и много от тях плачеха за света, който са познавали — свят на мечти, надежди за любов и семейство. Може би и Ифигения някога е била такава. Андромаха отново си припомни момента, в който Касандра коленичи до жрицата и положи глава в скута й. Дали това бе накарало Ифигения да си помисли за празния си живот, ограбен от възможността да има собствени деца?
Дъждът започна да отшумява и Андромаха се приготви да продължи надолу, когато видя движение над себе си. Това бе Касандра, спускаща се по самия ръб на пътеката. Дъхът на Андромаха секна. Момичето я видя и помаха.
— Прекрасна нощ — извика тя. — Толкова вълнуваща!
Андромаха се пресегна и придърпа момичето до себе си.
— Какво правиш тук? Опасно е.
— Трябваше да те видя, преди да тръгнеш. Говори ли с Калиопа?
Андромаха въздъхна. Бе погребала костите под едно дърво, а после плака, докато си спомняше любовта, която двете бяха споделяли.
— Да — каза тя с треперлив глас. — Казах й, че ми липсва и че винаги ще я помня. Мислиш ли, че ме е чула?
— Не знам. Не бях там — отвърна Касандра жизнерадостно. — Опитах се да говоря с Ксидорос, но него го няма тук. Мислиш ли, че това е защото мъжете не се допускат на острова?
Андромаха прегърна момичето и я целуна.
— Ще бъдеш ли щастлива тук? — попита тя.
Касандра се измъкна от хватката й.
— Трябва да кажеш нещо на Хеликаон — каза детето напрегнато. — Трябва да отиде на пиратските острови. Одисей ще е там. И Ахил.
— Не сме тук, за да водим битки, Касандра.
— Но Итака е нападната, а Пенелопа е в плен. Били са я и са я измъчвали. Одисей ще отиде там и ще умре, ако Хеликаон не му помогне.
Вятърът секна и около тях се възцари студена тишина. Андромаха почти чуваше туптенето на собственото си сърце. Одисей бе най-старият приятел на Хеликаон, но сега им беше враг. Ако двамата с Ахил загинеха, това щеше да отслаби микенските сили, може би фатално, и да спаси Троя. Тишината се проточи и тя видя, че Касандра я гледа. Усети вина.