— Одисей не е убиец — отвърна Пенелопа и изплю кръв.
— Гнусна лъжа. Той е бил на един кораб с Нестор и Идоменей в морска битка срещу баща ми.
— Трима царе в морска битка? Ах, да — каза тя и се загледа в дългото му ъгловато лице. — Одисей често говореше за нея и сега виждам приликата. Баща ти е бил мъжът, известен като Магарешко лице, нали?
Тогава той я удари отново и й счупи носа, след което я сграбчи за косата и я зашлеви, веднъж, два пъти, три пъти. Накрая тя падна в безсъзнание на пода и се събуди в малка килия.
Сега гледаше критянина Секундос, докато той се приближаваше към нея. От рамото му висеше стар щит. Той изглеждаше изплашен и по плешивата му глава блестеше пот.
Старецът погледна първо към Антиной, а после каза:
— Поздрави, господарке. Тъжно ми е да те виждам толкова принизена.
Тя видя, че погледът му пробягва по осакатените й пръсти, съсирената кръв около очите и устата й. Усмихна се нежно.
— Поздрави, Секундос. Компанията, в която се движиш, е позорна.
— В живота ми има толкова много позор, господарке, че още малко не ми тежи.
Антиной се засмя и избута стария пират встрани. После се обърна към Пенелопа.
— Говориш за позор в мое присъствие, след като се отнесох с теб така добре? Боя се, че трябва да те науча на обноски!
Той вдигна лявата си ръка, за да я удари. В този миг се разнесе съскане и една стрела с черни пера, насочена към главата на пирата, се заби вместо това в рамото му. Антиной извика от болка и залитна назад.
Пенелопа погледна към другия край на залата.
Там, насред портала, облечен като просяк, стоеше Одисей с великия лък Акилина в ръка.
— А сега, жалки копелета — изрева той, — е време да се мре!
Внезапно настъпи тишина. Никой не помръдваше. Одисей спокойно сложи нова стрела и я изстреля. Тя се заби в гърлото на един русокос дивак, който падна мъртъв.
Едва тогава настана хаос. Някои пирати се опитаха да намерят прикритие, други сграбчиха оръжия и се втурнаха срещу царя на Итака, ала един едър чернокос войн с два меча в ръка, застана на пътя им. Той прокара едното острие през гърлото на първия нападател, а после заби другото дълбоко в гърдите на пирата до него.
И други мъже от дегизирания екипаж на Одисей извадиха оръжията си и се втурнаха напред. Царят се затича към дългата трапеза в центъра на залата. Един мъж скочи пред него. Одисей заби рамо в гърдите му, събори го на земята и скочи на масата.
— Аз съм Одисей! — изрева тон. — А вие всички сте мъртви!
Гласът му изтътна като гръмотевица, а думите отекнаха в стените и тавана.
Ахил и екипажът на „Кървавия ястреб” се биеха яростно пред вратите, принуждавайки пиратите да отстъпят към центъра на залата. Одисей заби стрела в черепа на един висок разбойник. Двама други се покатериха на масата и се затичаха към него. Той размаха Акилина като сопа и го заби в лицето на първия, който падна от масата. После се изви встрани и изрита втория мъж в коляното. Пиратът извика и също падна.
Едно копие прелетя край главата му. Той запрати стрела в гърдите на мъжа, който го беше хвърлил.
Застанал до трона, Антиной прекърши стрелата в рамото си и с вик на болка я извади. Лявата му ръка беше безполезна, с парализирани пръсти. Той извади къс меч и извика:
— Одисей! Гледай как жена ти умира!
Пенелопа се дръпна встрани, когато мечът изсвистя към гърлото й… само за да бъде париран от щита на Секундос. Мечът на стареца също изсвистя, но той бе твърде бавен и Антиной с лекота избегна острието.
— Предателско псе! — изсъска пиратът. — Ти ги доведе тук! Сега можеш да умреш с тях.
Антиной атакува. Секундос блокира с щита си, но пиратът коленичи и мечът му мина под щита, за да се вреже дълбоко в прасеца на стария мъж. Секундос извика и падна. Пиратският главатар се огледа из дългия мегарон. Одисей бе скочил от масата и бе хвърлил лъка си настрана. Сега той се биеше с меч, сечейки яростно наляво и надясно в опит да си проправи път до жена си.
Антиной осъзна, че съотношението на силите се променя. Предимството на изненадата бе помогнало на Одисей и хората му в началото, но сега количеството си казваше думата. В мегарона имаше повече от сто и петдесет пирати. Бойците с Одисей наброяваха само около четиридесет и бавно отстъпваха към големите врати. Ако го нямаше огромният чернокос войн с двата меча, щяха да ги надвият с лекота. Силата му бе ужасяваща. Остриетата му преодоляваха защитата на войните отново и отново и телата им се трупаха около него.
Антиной отново се обърна към Секундос, защото старецът пак го нападаше с високо вдигнат щит и готов за пронизване меч.