Пиратът се засмя.
— Стари глупако, трябваше да се откажеш от морето още преди години. Мускулите ти са слаби, бързината ти я няма, костите ти са чупливи.
Антиной скочи напред и направи лъжливо движение към слабините на Секундос. Старецът спусна щита си, за да блокира удара и младият пират заби меча си над щита, право в гърдите му. Секундос изстена и падна на земята, а щитът издрънча на пода.
В центъра на залата Одисей бе заобиколен от пирати, но той се хвърли сред тях, крещейки проклятия.
— Хванете го жив! — извика Антиной. — Искам го жив!
Внезапно големите врати на мегарона се отвориха с трясък.
През тях се изсипаха още войни, с боен вик на уста:
— Пенелопа! ПЕНЕЛОПА!
Антиной гледаше с ужас, докато още и още бойци нахлуваха в двореца. В центъра им се движеше войн с шлем, който покриваше лицето му, и броня от блестящ бронз. Той разкъса редиците на пиратите, посичайки враг след враг.
В паниката си разбойниците отново започнаха да отстъпват. Някои се разбягаха през страничните врати към покоите на слугите. Други се оттеглиха до трона. Бронзовият войн ги последва неотклонно, а мечът му режеше и убиваше. От острието капеше кръв.
Чернокосият гигант сега вървеше редом с него. Антиной никога не бе виждал такива смъртоносни бойни умения, дори не бе вярвал, че са възможни. Бронзовият войн беше бърз, отскачаше от противниковите остриета, а мечът му се стрелкаше напред и назад с невъзможна точност. Гигантът излъчваше неуязвимост и си проправяше път сред редиците на пиратите като ги разблъскваше, сякаш бяха детски играчки.
Антиной отстъпи, търсейки път за бягство.
После видя, че Одисей е тръгнал към него, а от многобройните драскотини по ръцете и раменете му капе кръв. Набитият крал се хвърли напред, разпръсвайки пиратите на пътя му, право към Антиной.
Пиратският главатар изруга и скочи да го посрещне. Мечовете им иззвънтяха. Лявата ръка на Одисей се стрелна напред и го сграбчи за туниката. После го издърпа към себе си и заби глава в лицето му, като му строши носа. Полуослепен, Антиной се помъчи да се освободи от хватката на по-възрастния мъж. Ала не можеше. Ужасяваща и изгаряща болка избухна в корема и дробовете му. Силите го напуснаха. Звуците на битката отслабнаха в ушите му. Осъзна, че гледа в очите на Одисей и не видя в тях никаква милост.
Мечът в корема му се отдръпна малко… а после се завъртя жестоко.
Агонията беше разкъсваща. Одисей издърпа острието навън заедно с вътрешностите на пиратския главатар. Захвърлен като парцалена кукла, Антиной бе мъртъв още преди тялото му да докосне пода.
Старият Секундос, с посивяло от болка лице, се довлече до Пенелопа. Силите го напускаха, но той стигна до трона и се подпря на него, преди да се свлече на пода.
Извън двореца бягащите пирати бяха посрещнати от залп стрели, а после от атака, водена от Ониакус и двадесетина бойци от „Ксантос”. Трима оцелели успяха да избягат… само за да бъдат посрещнати от огромен еднорък черен мъж. Скачайки напред, Биас промуши първия във врата, а после заби острието си в гърдите на втория. Третият успя да се изплъзне. Ала една стрела с черни пера се заби в гърба му. Той се препъна няколко крачки, а после падна по лице на земята.
Друга група разбойници избяга през страничните врати и се затича към плажа. На огромната галера „Ксантос” цареше мрак и оцелелите се втурнаха към нея с надежда да заловят кораба. Когато започнаха да се катерят по въжетата обаче, над тях се появиха тъмни фигури и от високата палуба заваля дъжд от стрели. Застанала на кърмата, Андромаха стреляше спокойно заедно с други мъже от кораба, а стрелите й се забиваха в пиратите със студена точност.
В двореца битката бе приключила. Някои от пиратите молеха за милост, но никой не получи такава.
Одисей пусна меча и изтича при жена си, за да коленичи до нея. Бързо развърза ръцете й, хвана обръснатата й глава в дланите си и я целуна по челото. В очите му имаше сълзи.
— Съжалявам. Вината е моя.
Пенелопа се вкопчи в него със здравата си ръка и за миг те постояха в тишина в обятията си, едва способни да повярват, че отново са заедно и в безопасност.
— Знаех, че ще дойдеш, Грозни царю. Голяма глупост от твоя страна — промърмори накрая Пенелопа. Вдигна счупената си ръка и нежно погали лицето му. — Виж се само, целият в драскотини и синини.
Бронзовият войн ги приближи и свали шлема си. Пенелопа погледна нагоре към небесносините му очи.
— Мислех, че на този свят не е останало нищо, което да ме изненада — каза тя, — но ти ми доказа, че греша. Добре дошъл в дома ми, Хеликаон.