После царицата отмести поглед от него към покрития с чужда кръв гигант.
— Аз съм Ахил — каза той.
— Не би могъл да си друг — отвърна тя.
През следващите три дни мъжете от „Ксантос” помогнаха на екипажа на Одисей да разчисти телата на пиратите и да подготви погребалните клади. Бежанците се върнаха обратно от скривалищата си сред хълмовете, за да поправят оплячкосаните си домове. Андромаха се присъедини към жените на Итака, докато те чистеха кръвта и мръсотията на пиратите и техните курви от мегарона и съседните помещения.
През това време почти не виждаха Пенелопа, а и Одисей рядко се появяваше.
До вечерта на третия ден дворецът отново бе годен за обитаване. Почистването на домовете успокои духовете, но мнозина бяха изгубили любими хора и из селището витаеше униние. Единственият лечител на Итака бе убит от нападателите и за ранените се грижеха Биас, Ониакус и Андромаха. И тримата имаха малко опит с билките.
Точно преди изгрева на четвъртия ден Пенелопа излезе от покоите си и отиде сред ранените, обвила обръснатата си глава със златен шал. Тя не можеше да помага в работата, защото пръстите й бяха с шини. Ала царицата седна при тях, за да им говори и да почете смелостта им.
Старият Секундос умираше. Пенелопа отиде до леглото му, поставено на слънце. Той бе помолил да го изнесат, за да види Великата зеленина за последен път.
Когато царицата се приближи до леглото му, той се усмихна:
— Твърде стар… и бавен — каза пиратът. — Беше ми време…
— Да — отвърна Пенелопа с нежен глас. — Беше твърде стар, за да спечелиш. Но не и твърде стар, за да спасиш моя живот и този на детето ми.
По устните на стареца се появи лека усмивка.
— Винаги… съм искал да бъда… в някоя от историите на Одисей. — Той погледна нагоре към ясното синьо небе. — Красив ден за… плаване — прошепна пиратът.
Очите й се замъглиха.
— Ти си герой, Секундос. И искрено съжалявам, че говорих за позор, когато се срещнахме.
Старецът се оживи при този комплимент.
— Но ти… си спомни името ми… Това е… голяма чест.
После силите му отслабнаха и той вдигна очи към нея.
— Сега трябва да си вървиш. Искам да… умра… сам. Само аз… и Великата зеленина.
Пенелопа се наведе и го целуна по челото.
— Дано пътуването ти е бързо, а Елисейските поля — приветливи.
Откъм двореца се появи Андромаха.
— Разходи се с мен — каза царицата и се заизкачва по един лек баир. Андромаха видя, че другата жена трепери, а стъпките й са несигурни. Тя пое ръката на Пенелопа и заедно се качиха към върха.
— Още си слаба — каза Андромаха. — Трябва да почиваш.
Пенелопа пое дълбоко въздух.
— Одисей не ме пита, но аз усещам въпросителните очи на всички върху себе си. До един се чудят какви мъчения съм изтърпяла и дали честта ми е накърнена.
— На света няма мъж, който може да отнеме честта ти, а какво остава да я накърни — отвърна Андромаха.
— Красиви думи, като се има предвид, че не ме познаваш. — Смъмрянето бе изказано с нежност.
— Познавам те — каза спокойно Андромаха. — От всичко, което Одисей ми е казвал за теб, и от онова, което видях и чух, откакто съм тук. Всички говорят за обичта си към теб, за уважението и гордостта, които изпитват към своята царица.
Пенелопа не отговори, а я поведе към каменна пейка, обърната към залива. Пиратските кораби бяха изтеглени на брега, както и могъщият „Ксантос”. Двете жени постояха в тишина известно време, а после Андромаха заговори:
— Одисей е добър човек и аз много го харесвам.
Пенелопа въздъхна.
— Той не ме попита какво съм изстрадала. Това ме учудва.
— Не се чуди твърде много — посъветва я другата жена. — Видях Одисей, когато „Ксантос” пристигна на пиратския остров. Никога не съм виждала толкова измъчен и изплашен мъж през живота си. Боеше се, че те е изгубил. Сега е натъжен от болката ти, но не може да скрие радостта в очите си, че си жива. Не те пита, защото за него има значение единствено това, че си в безопасност и двамата сте заедно.
— Той е сантиментален стар глупак — каза Пенелопа с обич.
Под тях Одисей и Хеликаон излязоха от двореца. Одисей погледна нагоре и им помаха. Царицата вдигна ръка в отговор. Двамата мъже продължиха заедно към брега. Пенелопа погледна към младата жена до себе си и видя как лицето й омекна, докато ги гледаше.
— Е — попита царицата, — защо жената на Хектор пътува из Великата зеленина?
Андромаха й разказа за целта на пътешествието и посещението на Тера с Касандра, но докато говореше, очите й следваха Хеликаон. Пенелопа изпита силна тъга, виждайки обичта в тях.