После бръкна в кесията си и извади сребърна монета, която набута в ръката й. Тя му каза, че е приключила работа за нощта, но това не го обезпокои.
— Давам ти я заради красотата ти — каза микенецът.
Въпреки годините, в които бе работила с мъжете и желанията им, този жест я трогна. И й стана жал за пияния глупак. Руж познаваше мъжете с него. Те бяха обирджии и преди свършването на нощта, щяха да го убият или осакатят, за да му вземат парите.
Ала тя го остави и продължи по пътя си — също като тази сутрин — към дома на пекаря Кренио.
По-късно, връщайки се по същия път, се подготви да види мъртвия войник на паважа. Когато най-накрая достигна площада, го завари седнал. Пиеше спокойно, а крадците бяха проснати около него.
В последвалите дни Руж го видя да участва като борец в Сватбените игри на Хектор, разхождаха се заедно на плажа, спяха един до друг и тя слушаше дишането му. И някъде по това време осъзна с огромна изненада, че го харесва. Причината все още бе мистерия. Той не бе нито интелигентен, нито схватлив. В много отношения бе като огромно дете. Ядосваше се бързо, прощаваше лесно. Дори сега любовта й към него я изненадваше.
Генерал Банокъл. Мисълта я забавляваше.
Когато достигна дома си, Руж остави кошницата медени сладкиши на масата и си сипа чаша вино. Огънят бе изгаснал и тя му добави дърва, а после седна пред пламъците. Банокъл още беше в Дардания. До града достигна новина, че е спечелил битка. Името му бе в устите на всички.
Руж отпи от виното си и се пресегна за сладкиш. Само един, обеща си тя. Вкусът му беше божествен. Талантът на Кренио като пекар нямаше равен.
Старецът отново плака, когато го посети тази сутрин, докато повтаряше отново и отново колко много я обича.
— Ще напусна града — каза той за пореден път.
— Повтаряш го вече цяла година — отвърна тя, — но още не си го направил.
— Чакам да видиш кое е разумно, мила моя, и да дойдеш с мен.
— Не започвай отново, старче. Вече съм омъжена.
— Но все така не можеш да стоиш далече от мен, нали? Ние сме родени един за друг. Зная го с цялото си сърце. Ела на изток с мен, Руж.
Тя не можеше да му каже, че както винаги му доставя удоволствие само заради сладкишите му. Прехапа устни. Бяха толкова вкусни.
Умът й се понесе към Банокъл.
— Липсваш ми — прошепна.
На Банокъл му беше скучно. Извън крепостта на Дарданос войниците още празнуваха последната си победа над микенците. Оттук се чуваха смях и песни, звуците на радост от мъже, които са преживели битка. Той подушваше печено месо и копнееше да е сред войните, да пие и танцува безгрижно. Вместо това бе зазидан в тази студена зала, докато Калиадес и хитът с къдравата брада и името, което се оплиташе в езика му, говореха безкрайно дълго за плажове и заливи, места за спускане на войници или подходящи за водене на битка. Обсъждаха провизии, съгледвачи и повишения, с които да заменят офицерите, паднали в битка. Думите го заливаха и той осъзна, че става все по-раздразнителен.
Истината бе, че Голямата Руж му липсва. Това, че я нямаше около него, тежеше като камък в сърцето му. Представи си я седнала в малкия й двор, облегната на възглавници и с вдигнати крака на тапицираното столче. Картината го поуспокои.
Раздялата им не беше мирна. Виолетовите й очи го гледаха гневно.
— Добиче такова — каза тя, — това е война, която не може да бъде спечелена. Троя няма да удържи срещу западните царе и армиите им. Всички умни търговци напускат града. И ние трябва да го сторим. Да тръгнем на изток. Сега имаме злато и репутация. Можеш да си намериш работа сред хитите. Бихме могли да бъдем щастливи.
— Но аз съм щастлив — отвърна Банокъл, опитвайки се да я прегърне. Тя го отблъсна, после въздъхна.
— Аз също — призна накрая неохотно. — И това ме плаши. Никога не съм го очаквала. Погледни ме, Банокъл. Аз съм дебела застаряваща курва. Мислех си, че всичките ми мечти са умрели отдавна. Бях спокойна в малката си къща. После се появи ти.
Тогава той пристъпи и я прегърна. Тя не се отдръпна, а положи глава на рамото му.
— Ти си радостта на живота ми — каза Банокъл.
— Значи си пълен идиот и животът ти трябва да е бил ужасен преди мен.
— Такъв беше, но не го знаех. Не бой се. Ще се прибера напролет. Ти само си почивай и се забавлявай. Вземи още от онези сладкиши от стария пекар.
— Наистина си пълен тъпак — отвърна Руж, но вече с по-мек тон. После един войник извика Банокъл. Тя връчи на своя съпруг шлема му и той се наведе да я целуне.
— Слушай внимателно Калиадес — предупреди го тя. — И не позволявай да те убият.