— Няма опасност. Вече смазахме армията им. Няма да дойдат преди пролетта, а дотогава аз ще съм си у дома.
Но микенците дойдоха отново и битката бе свирепа, пълна със свистящи остриета и промушващи копия. Ако не беше бурята, която да разпръсне флотата им, врагът щеше да ги надвие.
Банокъл изгледа неодобрително хитския принц. Той бе млад, но брадата му беше дълга и изкуствено накъдрена. Носеше дрехи от блестящ плат в небесносин цвят, които блестяха на светлината на факлите. Облича се като жена, помисли микенецът презрително, щом видя отблясъците на скъпоценните камъни, пришити в ръкавите. Дори ботушите му, с втъкани в тях сребърни нишки, светеха. В дръжката на меча му имаше кристали. Човекът беше ходеща съкровищница.
Банокъл пресуши чашата си с вино и се оригна. Получи се добре — силно и гърлено. Това накара разговора да секне. Приятелят му Калиадес вдигна очи и се ухили.
— Боя се, че губим вниманието на моя другар — каза той на хитския принц.
Тудалияс поклати глава.
— С риск да бъда наречен педант, трябва да изтъкна, че не можем да изгубим нещо, което никога не сме имали.
Той се изправи плавно и прекоси залата, за да излезе на балкона.
— Не ме харесва — отбеляза Банокъл, почесвайки се по късо подрязаната руса брада. — И аз не го харесвам.
Микенецът също се изправи и се огледа из стаята, а очите му се спряха на поднос, пълен с нарязано месо и сирене.
— Всички сладкиши са свършили — оплака се той.
Отиде до вратата, отвори я с ритник и извика да донесат още сладкиши. После пак седна.
— Не е неприязън — заяви Тудалияс, който също се върна в стаята. — Отгледан съм от философи и рядко надарени учители — историци и мислители. Изучавал съм стратегиите на древните войни и думите на велики генерали, поети и законодатели. Сега съм прогонен от царството на баща си и съм в компанията на войник, чиято основна радост е да си бърка в носа. „Неприязън” не може дори бегло да опише чувствата ми.
Банокъл го изгледа ядно, а после хвърли поглед на Калиадес.
— Мисля, че това беше обида, но спрях да го слушам, когато стигна до философите. Никога не съм ги харесвал тия копелета. Нищо не им схващам.
— Разбирам, че може би те не говорят неща, които биха те заинтересували, приятелю — отвърна Калиадес, — но ако можем да се върнем някак към основната тема, ще съм ти много признателен.
— Какво има да говорим? Врагът дойде, ние го унищожихме. Те са мъртви. Ние не сме. — Забеляза, че хитският принц го гледа яростно.
— Опитваме се да предвидим къде може да бъде следващото им нахлуване и как да се подготвим за него. Това правят интелигентните офицери — изсмя се Тудалияс.
— Интелигентност, а? — отвърна рязко Банокъл. — Ако си толкова умен, защо са те прогонили? Защо си с нас, селяните?
— Прогониха ме, защото съм умен, идиот такъв. Баща ми е болен и слабоумен. Мислеше си, че планирам да го сваля от власт.
— Тогава защо не те уби?
— Защото е болен и слабоумен. — Тудалияс се завъртя към Калиадес. — Не можем ли да обсъждаме кампанията сами?
— Можем — съгласи се микенецът. — Но това ще е проява на неуважение към великия генерал тук. А може би трябва да си спомним, че именно неговата конница проби вражеските редици, позволявайки ни да разпръснем врага.
— Не съм го забравил, Калиадес — каза принцът. — Нито омаловажавам смелостта му и бойните му умения. Обижда ме мързелът на бавния му ум.
Банокъл скочи на крака и изтегли меча си.
— Изморих се от обидите ти, лайняно лице, а също и от глупавата ти брада. Нека ти я подрежа — около гърлото!
Сабята на Тудалияс изсвистя навън от ножницата. Калиадес скочи между двамата мъже.
— Ето сцена, която да вдъхне увереност на враговете ни — извика той. — Двама генерали, победили в битка, които се режат на парчета. Приберете оръжията! Може би е по-добре да се срещнем по-късно, когато сте се поуспокоили.
За момент никой от двамата не помръдна, после хитският принц прибра с рязко движение сабята си и излезе.
Когато вратата се затвори, Банокъл въздъхна.
— Какво ти става? — попита Калиадес.
— Липсва ми Руж. Не съм я виждал от месеци.
— Руж ще те чака. Но не това те безпокои. Приятели сме от години. Никога не съм те виждал да вадиш меч на някой от другарите си. Щеше да убиеш добър човек и смел войник. Не приличаш на себе си, Банокъл.
Русият микенец изруга тихо.
— Повдига ми се да съм генерал. Липсва ми старият живот, Калиадес. Бий се, убий врага, напий се и плати на някоя курва. Това е правилният живот за войника. Аз съм генерал само наужким. Ти си този, който мисли и планира. И хитът го знае. В името на боговете, всички го знаят. Преди бях някой. Бях велик боец и хората ме уважаваха.