— Все още си такъв и те все още го правят.
— Не е в това въпросът. Знаех какво правя и го правех не по-зле от всеки друг. Сега не зная и някакви чужденци ме обиждат в лицето. Казвам ти, още една обида и ще му взема машата за къдрене и ще му я навра толкова дълбоко в задника, че ще може да си къдри брадата отвътре!
Калиадес се изкикоти.
— Не разбирам защо те дразни брадата. Мнозина хитски войни имат бради и, както видяхме, те са свирепи бойци. Защо не отидеш при празнуващите и не се напиеш?
Банокъл поклати глава.
— Вече не мога, Калиадес. Хората спират да говорят, когато се появя. Стават тихи, сякаш очакват да им се изпикая в огъня.
— Ти си техен командир и те те почитат.
— Не искам да бъда почитан — извика Банокъл. — Искам да съм си аз! Не можеш ли ти да си генерал? И без това правиш всички планове.
Калиадес вдигна поглед към него.
— Войната не е само планиране — каза той тихо. — Стратегията не струва нищо, ако мъжете не искат да се бият. Когато ти поведе атаката, те те последваха, а сърцата им бяха пълни с огън и вяра. Това е нещо, което никакво злато не може да купи. Ти си тяхното вдъхновение. Те вярват в теб. Биха отишли и в Хадес, ако го поискаш от тях. Трябва да разбереш това. Ядосваш Тудалияс не защото си глупав, а защото той не може да се научи да бъде като теб. Способен е да изучи всички стратегии на войната, да усвои всички умения, но не и да вдъхновява. Истината е, че и аз не мога. Това е рядък дар, Банокъл, и ти го имаш.
— Не го искам! — възрази едрият мъж. — Искам всичко да е както преди.
— Искаш да бяхме умрели в Тракия?
— Какво? Искам да кажа, че… не знам какво искам. Но не и това! Чумата да го тръшне Хектор, задето ме направи командир!
— Хектор не можеше да вземе траките в Троя със себе си. Знаеш какво стана последния път, когато те бяха там.
— Какво?
— О, в името на боговете! — извика Калиадес. — Двамата с теб бяхме в нахлуващата армия! Тракийският отряд на Троя вдигна бунт и се присъедини към нас. Почти завзехме града.
Банокъл се свлече в стола си и въздъхна.
— Казах на Руж, че няма да има повече битки в Дарданос през зимата. Колко още чумави армии може да прати Агамемнон през проливите?
— Очевидно повече, отколкото мислехме — отвърна Калиадес. — Но защо през зимата? Храната е малко, земята е негостоприемна. Снегът и силните дъждове правят Тракия непроходима. Няма логика.
— Щом е така, защо се безпокоиш?
— Защото Агамемнон не е глупак. Той е завладявал градове в миналото и е извършвал успешни кампании из целия Запад. Ние с теб сме воювали в много от тях. Здравият разум ми казва, че атаката срещу Троя трябва да се координира с атака срещу Дардания на север, както и нахлуване през планините Ида на юг. Само тогава флотата му може да достигне залива на Троя. Но атака тук посред зима, при положение, че армията му е изолирана? Дори ако бяха успели да стигнат на юг, подкрепленията от Троя щяха да ги унищожат. Какво иска да постигне?
— Може би си е изгубил ума — отбеляза Банокъл.
Калиадес поклати глава.
— Хубаво е да си го мислим. Но се боя, че той има план, а ние не го виждаме.
XIV
ПОЛИЧБИ В ЗВЕЗДИТЕ
Късно през нощта Калиадес отиде да намери Тудалияс. Един страж го упъти към укрепленията над Морската порта и той намери хитския принц загледан на север над озарения от луната Хелеспонт.
Пет галери бяха изтеглени на плажа долу, а екипажите им спяха на пясъка. В по-добри дни те се качваха в града, сгушен в полите на крепостта, за да пият и да си купят компанията на курвите. Но сега мястото бе изоставено, а населението бе избягало надалече от опасностите на войната. Корабите идваха за провизии, преди да продължат патрулирането си през проливите.
Тудалияс се обърна, но не го поздрави.
— Още ли си ядосан? — попита Калиадес.
— Ядосан съм почти цяла зима — отвърна принцът — и няма изгледи скоро да ми мине. Но не се безпокой, Калиадес. Не онова говедо подклажда яростта ми.
— Какво тогава?
Тудалияс се усмихна студено.
— Ще ми отнеме твърде много време да обясня. За какво ме търсиш?
Микенецът не отвърна веднага. Тудалияс беше принц, отгледан сред чуждоземни благородници. Калиадес нямаше опит с подобни хора. Обичаите и нравите им бяха непонятни за него.