Знаеше обаче, че хитът е горд мъж и затова трябва да подбира думите си внимателно.
— Тази вечер си изпуснахте нервите — каза той накрая. — Смятах, че не е добре да оставям нещата да се задълбочат през нощта.
— Носиш ми извинението му ли?
Калиадес поклати глава и отговори меко:
— Той няма нужда да се извинява. Ти го обиди първи.
В очите на Тудалияс проблесна гневна светлина.
— Нима очакваш аз да се извиня?
— Не. Банокъл ще е забравил инцидента до сутринта. Така е устроен. Той не е сложен човек и не таи ненавист в себе си. Всичко, което ти каза, беше вярно. Знам го. Дори Банокъл го знае. Важното е да оставим това зад гърба си.
— Ако той беше хитски генерал и някой от офицерите под негово командване му бе говорил като мен, щеше да бъде повикан убиец, който бързо да се отърве от него — отбеляза Тудалияс.
— За щастие Банокъл не е хитски генерал. И ако утре има битка, а ти си в смъртна опасност, той ще премине през огън и жупел, за да те спаси. Такава е природата му.
— Това вече го е правил — каза принцът и Калиадес видя, че гневът му утихва. Тудалияс отново се загледа в морето. — Никога не съм обичал Великата зеленина — отбеляза той. — Не разбирам защо мъжете копнеят да плават по нея с несигурните си дървени кораби. Вие, морските народи, сте мистерия за мен.
— И аз никога не съм обичал морето — отвърна Калиадес, — но пък животът ми е бил пълен с битки.
— И моят. Бях на петнадесет и нямах брада, когато татко ме прати да се бия в Кадеш. Оттогава насам водя постоянни войни с египтяните, а сега и с идоноите и тесалийците, които идват с микенците. Хората винаги говорят за абсолютна победа. Аз обаче никога не съм виждал такава.
— Нито пък аз — съгласи се Калиадес.
— И тук няма да видим такава — добави тихо Тудалияс. — Врагът ще дойде отново. Вече имам по-малко от триста мъже и тридесетина или повече от тях са ранени. Траките на Банокъл са неколкостотин, а имаме още двеста дарданци, мнозина от които са новобранци. Добави към това петдесетимата мъже от Троянския кон, които ни остави Хектор, и имаш по-малко от хиляда мъже, които да удържат царството.
— Пратих молба към Приам за подкрепления — отвърна Калиадес, — но се съмнявам да получим нещо повече от малко пешаци, след като Хектор и Коня се бият на юг.
— Можеш да удържиш крепостта няколко месеца — каза принцът, — но накрая ще умрем от глад. Ако врагът дойде многоброен, мисля, че ще е най-добре да оставим дарданците тук, а после да отстъпим с бой на юг към Троя. Така пак ще можеш да попълниш броя си и да контраатакуваш.
— Опасността в това е, че може да ни заобиколят, а после да ни спипат на открито — изтъкна Калиадес. — Ако сме изправени срещу леко въоръжени диваци, ще си пробием път. Но ако Агамемнон прати тежко бронирани микенски отряди, те ще ни нарежат на парчета.
— Толкова ли са добри?
— Повярвай ми, Тудалияс, няма по-добра пехота под слънцето. Всеки от тях е ветеран и се бият в сгъстена формация, четири или шест реда с преплетени щитове. Твоите хити са смели мъже, но плетените щитове няма да спрат тежки копия. Нито пък тънките ви саби могат да пронижат брони от бронзови дискове.
Внезапно на изток проблесна ярка светлина, която привлече вниманието им. Калиадес вдигна очи и видя падаща през нощното небе звезда. Само след миг още няколко прекосиха небосвода.
— Това е поличба — каза Тудалияс, докато ги гледаше. — Но за добро или лошо?
— В нощта, когато покорихме Спарта, в небето имаше подобни светлини — отвърна Калиадес. — За нас това беше добра поличба. Спечелихме.
— В онези дни ти си бил микенски войн — отбеляза хитът. — Може би знакът е добър за микенците.
Другият мъж се насили да се усмихне.
— Или може би това са просто светлини в небето.
— Може би — отвърна принцът със съмнение. — Говори се, че Агамемнон е коварен враг. Истина ли е това?
— Служил съм му през повечето време, в което бях войник. Той е отличен стратег. Открива слабостта на врага, а после удря в сърцето му. Без милост. Без жалост.
— Тогава защо такъв добър стратег хаби живота на хората си тук посред зима?
— И аз си задавах този въпрос — призна Калиадес и поклати глава. — Нямам отговор.
Хитът погледна към него.
— Може би задаваш грешния въпрос.
— А какъв би бил верният?
— Той поема ли рискове или предпочита предпазливостта?
И двамата се умълчаха. Накрая хитът попита:
— Дарданската флота сега е в Хелеспонт и бди за вражески кораби, нали?
— Да.
— И Агамемнон би очаквал да сторим точно това?