На следващия етаж тя чу разбиването на греди и се спря, за да погледне през прозореца към двора, намиращ се на долното ниво. Нашествениците сега се изсипваха през широкия пробив в портата. Дворцовите стражи се биеха отчаяно, ала бяха твърде малко и бързо се предадоха пред численото превъзходство.
Тогава видя Парис, който тичаше през двора и размахваше двата си меча. В началото никой не му обърна внимание, а после един огромен чернокос войн се обърна и го видя. Той застана пред принца, който го атакува като полудял. Нападението му продължи няколко секунди, а после чернокосият заби меча си в гърлото на Парис. Принцът падна в локва от кръв. Гърчи се няколко мига, а после застина, с боси крака, стърчащи нелепо от кафявата му роба.
Един стар слуга на име Памон, който бе служил на царското семейство от времето на бащата на Приам, се опита да защити тялото на принца с копие, но едрият войн го разоръжи с едно движение. Мъжът сграбчи стареца за врата. Насред шума от битката гласът му достигна до ушите на Елена:
— Къде е принцеса Елена, старче?
— В Троя, господарю — извика мъжът, сочейки към града. — Господарят Парис ги прати там, за да са в безопасност.
Войникът хвърли Памон настрана, а после вдигна очи към двореца. Елена отстъпи, за да не я види.
— Какво става, мамо? — попита Алипий, който не можеше да види клането долу.
Тя чу тропот на крака на долния етаж. Вдигна децата на ръце и се затича нагоре по стълбите. Най-високото място в двореца бе квадратната кула, избрана от Парис за библиотеката му. Там имаше рафтове, шкафове и кутии, пълни с папируси и свитъци. Двамата с Елена бяха прекарали много щастливи дни в подреждане на документите според странните и неразбираемите методи на Парис. В отчаянието си Елена огледа стаята. Нямаше къде да се скрие. Като в мъгла, тя изведе децата на тесния балкон, високо над назъбените камънаци в основата на скалата.
— Какво става, мамо? — попита отново Алипий, а малкото му лице бе изкривено от напрежение и страх. Филея хленчеше тихо, притиснала синята си кукла до устата.
Елена чу шум от тичащи крака по стъпалата, а после вратата се отвори с трясък. Един микенски войн влезе в стаята. Главата му бе обръсната, а червената му брада — сплетена на плитка. Помещението се изпълни с вонята на кланица. Последваха го и други войни.
Елена стисна децата здраво и отстъпи назад. Четирима войници я приближиха бавно с мечове в ръка.
Тя прекоси балкона с поглед, впит в мъжете, докато не усети, че прасците й се удрят в ниския парапет. После внимателно се качи на него. Децата спряха да се борят в ръцете й. Алипий погледна през рамо към смъртоносните скали далече долу.
— Страх ме е, мамо!
— Тихо, тихо — прошепна тя.
Огромният тъмнокос войн, когото беше видяла в двора, пристъпи към нея. Не носеше шлем, а по косата и бронята му имаше кръв.
— Принцеса Елена — каза той мрачно. — Аз съм Ахил.
В натежалото й сърце се появи надежда. Казваха, че Ахил е мъж на честта. Не убиваше жени и деца.
— Господарке — каза той нежно, прибирайки мечовете си, за да й протегне ръка. — Ела с мен. В безопасност си. Цар Менелай иска да се върнеш в Спарта. Ще бъдеш негова жена.
— А децата ми? — попита тя, макар да знаеше отговора. — Децата на Парис?
На лицето му се появи емоция, която можеше и да е срам, но само след миг той сведе очи. После я погледна отново.
— Ти си млада — каза бавно. — Ще имаш и други деца.
Елена погледна надолу зад гърба си. На утринната светлина острите скали изглеждаха като бронзови копия.
Тогава тя се отпусна и усети как напрежението се оттича от нея. Затвори очи за момент и изпита топлината на издигащото се слънце по гърба си. После отново ги отвори и погледна войните.
Вече не беше изплашена и се вгледа в очите на всички бавно, както майка би гледала непослушни деца. Видя как израженията им се променят. Знаеха какво се готви да стори. Гладната свирепост напусна чертите им.
— Не го прави! — примоли се Ахил. — Спомни си коя си. Ти не се числиш сред тези чужденци. Ти си Елена Спартанска.
— Не, Ахил. Аз съм Елена Троянска — отвърна тя. После прегърна децата си и ги целуна. — Затворете очи, милички — прошепна им. — Стиснете ги силно. А когато ги отворите отново, тате ще е тук.
Ахил се хвърли напред, но закъсня.
Елена затвори очи и падна назад в бездната.
XVI
БИТКАТА ЗА СКАМАНДЪР