Банокъл се усмихна мрачно. Определено ден, който нямаше да забрави никога.
Когато царят слезе по стълбите, микенецът присви очи. За последно бе видял Приам на парада в края на лятото. Тогава той изглеждаше силен и могъщ, докато махаше на войските от златната си колесница. Промяната беше шокираща. Царят изглеждаше като крехък старец, подпиращ се на ръката на помощника си от едната страна и на дървена пръчка от другата. Лицето му беше побеляло като папирус и вървеше несигурно. Помощникът му Полидорус го задържа, докато седне на трона си и Приам се отпусна изтощен, загледан в каменния под. Зад него стоеше кокалест мъж, за когото Банокъл знаеше, че е съветникът Политес. Около трона стояха и шестима царски орли.
Накрая царят вдигна очи. Когато заговори, гласът му бе слаб и продран:
— Значи това е великият герой, който никога не губи и обръща битката при всяка своя атака. Няма ли да коленичиш пред своя цар, генерал Банокъл?
Банокъл пристъпи напред.
— Обучаван съм за войн в Микена, цар Приам. В онези земи не коленичим пред царете си. Вместо това показваме верността си с всяко свое действие.
Царят се усмихна слабо.
— Може би не е мъдро да ми напомняш, че някога се сражава в този мегарон в опит да ме убиеш. Ако не беше героят Аргуриос, ти щеше да бъдеш заклан на това място, заедно с другарите си.
— Е — каза Банокъл, — всъщност и Аргуриос беше микенец, както зна…
— Достатъчно! — изтътна гласът на царя, внезапно изпълнен със сила. — Не си тук, за да спориш с мен, войнико! Слушай — Приам се наведе напред в трона си, — синът ми Хектор ти е поверил командването на тракийците, защото си събрал вярна армия при отстъплението си от Тракия. Тогава ми се струваше грешно да слага начело глупак. Но сега изглежда, че Хектор е бил прав и ти си глупак с късмет.
Банокъл отвори уста, за да заговори, но царят го спря.
— Замълчи и слушай, войнико! Моят генерал Тирсит, идиотът му с идиот, взе, че умря в битката днес и на скамандрийския отряд му трябва нов генерал. А аз винаги бих предпочел глупак с късмет пред гений без късмет. Така че ти отново си генерал, Банокъл, генерал на най-добрата военна единица в света.
— Но аз мисля… — започна Банокъл.
Царят се изправи рязко. Яростта му го оживи и микенецът ясно видя могъщия мъж, който е бил на младини.
— Ако отново ми противоречиш, генерал Банокъл, ще накарам орлите си да те убият на място!
Последва яростна тишина, после Банокъл каза меко:
— Ами Калиадес?
Царят се намръщи.
— Калиадес? Това име ми е познато. А да, високият войник, който пое командването на микенските нашественици след ареста на Коланос. Какво за него?
— Той ми е приятел.
Антифон бързо се намеси:
— Той е помощникът на генерала, татко.
— Тогава ще продължи да му бъде помощник. А сега — той се обърна към сина си, — докладвай, Антифон.
— Врагът беше отблъснат до укреплението, което е издигнал в устието на прохода, татко. Смятаме, че са изгубили поне хиляда мъже в двата дни на битката в равнината.
— А нашите жертви?
— Малко по-малко. Може би седемстотин убити и двеста ранени толкова зле, че едва ли скоро ще се бият отново, ако изобщо някога могат. Издигнахме болница в покрайнините на Долния град, до илионските казарми. Мнозина от лечителите ни се преместиха там от Дома на змиите.
— Ами отряда на Илион?
Антифон сви рамене.
— Те са войници. Ще почиват където могат.
Приам вдигна очи.
— А къде е генерал Лукан? Той представлява хераклийците.
— Отрядът на Хераклион още е на бойното поле. Реших, че е най-добре да оставя генерала край Скамандър, в случай, че тази нощ има друга атака.
— Очакваш ли такава атака?
— Не.
Приам кимна.
— Хектор ще дойде след три или четири дена. Трябва да удържим дотогава. Когато основната сила на Троянския кон пристигне, тези западни чакали ще бъдат отблъснати в морето с опашки между краката.
Банокъл видя как Антифон и Политес се спогледаха. Приам също го видя и се наведе напред от трона.